and no one could save me but you ...

пиша това за хората, които гледат любовни филми. и плачат на тях.
за хората, които слушат любовни песни. и ги чувстват.
за хората, които забелязват красотата на влюбените двойки в автобуса.
за хората, които галят улични кучета. с бълхи.
за хората, които вярват. вярват в любовта.
човек винаги има нужда да обича нещо. когато не е човек, то е животно ... или работа ... или някой сериал ... някоя книга. нещо, което да попива емоциите ни. нещо, което да оцветява дните ни. нещо, което да придава смисъл на простичките неща в живота ни. нещо, което да прави ставането от леглото смислено. нещо, което да прави заспиването вечер една идея по - трудно, защото ... понякога реалността е по - хубава от сънищата.
истината е, че гледах "Дневникът на Бриджид Джоунс" и почувствах филма толкова мой, а героинята толкова като мен, че нямаше как да не пиша.
емоциите, които подтисках вече месец, просто излязоха наяве. и изпаднах в онези уязвими моменти, когато просто имаш нужда да бъдеш обичан. да бъдеш обичан без условия, без препятствия, без "но" - та ... да бъдеш обичан като в приказките, сега, утре и завинаги. да бъдеш обичан какъвто си, защото ... каква съм аз?
аз съм едно до болка усложнено момиче, което никога не знае какво иска, което никога не знае къде са му нещата, което може да се държи по - мило с животните отколкото с хората и което вече го е страх да показва чувствата си. защото за жалост стана толкова лесно да описвам емоции, които не изпитвам, отколкото да призная тези, които реално съществуват.
непохватна съм. много. говоря. много. твърде много. и то глупости. не съм печелила напоследък конкурси за красота, но с радост разглеждам снимки на красиви хора и им се радвам. смея се. много. и обичам. силно.

"because every time i see u, u seem to go out of ur way to make me feel like a COMPLETE idiot. and u really needn't bother: i already feel like an idiot most of the time anyway."

и се чувствам като идиот. защото за пореден път пуснах човек, когото обичам с цялото си сърце, просто да си отиде ...
просто защото е по - лесно ...
просто защото повечето хора, прекарвайки определено време с мен, рано или късно го правят ...

don't worry about a thing 'cause every little thing gonna be alright.

не ми пука вече кой ще прочете всичко това, просто ще избухна.
опитвам се да бъда добра. опитвам се да бъда мила. опитвам се да оценявам нещата, които притежавам ... този живот, тези хора, които познавам - всичко, което обичам ... опитвам се да го оценявам и да го оползотворявам. опитвам се да бъда такава, каквато хората искат от мен да бъда и в същото време да бъда себе си. опитвам се да се усъвършенствам, за да не наранявам никого, да не обиждам никого, да не разочаровам никого. и какво получавам?
какво получавам?
к - а - к - в - о
п - о - л - у - ч - а - в - а - м?
вече сама успявам да се успокоя, когато плача. скоро ще се науча и сама да се обичам и няма да имам нужда от никого.
писна ми да ме съдят без да ме познават. не съм студена ... това, че не се хвърлям на вратовете на хората не означава, че не изразявам по милиони други начини колко много държа на тях. не съм прекалено предпазлива. това, че не допускам веднага всеки до себе си означава просто, че подбирам по - внимателно хората, на които да позволя да ме видят такава каквато съм. означава, че понякога ме е страх как ще реагират, когато го направят. очите ми не са безизразни.
омръзна ми да ме преценяват според външния ми вид. ооокей, когато спечеля Мис Свят, обещавам да ви се обадя. ;]
омръзна ми да ме преценяват според музиката, която слушам. не съм метълка, не съм чалгарка, не съм рапърка, не съм емо, НЕ СЪМ НИЩО.
писна ми един определен член на семейството ми да ме наранява без да вижда какво, по дяволите, прави. никога никой не ме беше отблъсквал толкова силно от себе си без дори да усети както той успя за няколко месеца.
писна ми да ме слагат в разни норми, рамки, общи знаменатели или каквото - там - се - сетите. не се вписвам. не искам да се вписвам. и няма да се впиша просто за да не бъда вечния аутсайдер.

и грозното патенце стана красив лебед ... тогава пауните му се изсраха на бялото.

like poetry ... you're hiding behind the words you speak.

колко е хубаво, че е Коледа. кара ме да обичам студеното време, да се тъпча с коледни меденки и да пия горещ шоколад. кара ме да обичам принципно хората, да не ставам алчна, а напротив, да изразходвам всички спестявания за подаръци, да не мисля за себе си, а напротив, да правя всичко това за другите. кара ме да наблюдавам обикновени лампички с екстаз, да въздишам по снежинки и да попивам с поглед всяко движение на хората по ледените пързалки. :]
Коледа е празник за хората и чувствата им ... празник, който ни вдъхва смелост да обичаме, да позволяваме да бъдем обичани и да казваме истината.
и Нова година ... ех, започнаха хората вече да си правят равносметки, започнаха се новогодишните обещания, започнаха да се усещат носталгията и надеждата. ^^
какво беше за мен 2008?
януари ~ рожденият ден на най - добрата ми приятелка! ех, колко места обиколих в издирване на ръкавички с шапчица. също така се запознах с най - симпатичната продавачка на сувенири, в чийто магазин влязох главно защото умирах от студ. имах и една зимна измислена любовна приказка. беше хубаво. ^^ а и започнах да усещам 35то като нещо повече от "онова ужасно училище, където имах глупостта да се набутам.".
февруари ~ както всеки останал февруари, и този премина под знака на Св. Умир [a.k.a. Валентин]. наистина ли ... наистина ли е нужно цялото това позьорство на този ден? наистина ли ... наистина ли на хората им трябва определен ден, в който да е прието да изразяват любовта си? и трябва ли да бъде предадена тя по тези банални, лигави, отблъскващи вече начини? не е ли именно скрита в онези неща, които не се продават, които никой друг няма да разбере? .. и дали мразя 14 февруари просто защото всеки път го посрещам сама?
март ~ такъв динамичен месец ... всъщност не съм сигурна какво точно правех, дали правех нещо. училището и лудата ми класна изяждаха цялата ми енергия ... уроците по Френски оцветяваха съботите ми, а животът бе песен.
април ~ непрестанно се събуждах с усещане, че ЩЕ СЕ СЛУЧИ НЕЩО. нали знаете? онова притеснение, онази несигурност, предвещаващи буря ... и никога не сте сигурни дали бурята ще ви унищожи из основи или ще ви донесе така чакания дъжд.
май ~ май ... винаги ми носи такова щастие този месец. дали защото е моят [родена съм през май] или просто защото е толкова пролетен и слънчев - не знам. имах най - незабравимия рожден ден на света, празнувах го два дни като тежкар, но истината е, че ... май месец ми донесе нещо много по - хубаво - любов. едно прекрасно меченце, което оцветяваше живота ми пет месеца.
юни ~ фотосинтезирах, хранех се с любов. започнах едно лято, което винаги ще помня.
юли ~ месец в който се отчайвах и се изпълвах с надежда ... месец, в който се препъвах и винаги имаше кой да ме вдигне от прахта. винаги имаше един буболец, който да ми напомня, че въпреки всичко, въпреки всеки, въпреки самите нас - има любов. и аз му вярвах.
август ~ плачех непрестанно. за първи път разстояние успя да ме пречупи така. видях морето ... морето, за което въздишам по цяла година. ядох желирани бонбони и открих една от най - големите мании в живота ми - one tree hill.
септември ~ прощавах повече отколкото трябва, обичах повече отколкото е здравословно, раздавах повече отколкото имах, смях се повече отколкото плаках, плаках повече отколкото е нужно, научавах повече отколкото исках ... общо взето - чувствах на пълни обороти.
октомври ~ обичах. обичах. обичах. обичах истински, лудо и дълбоко. обичах до безсъние, до изнемога. обичах до полуда. обичах, давайки всичко. обичайки, оставяйки се уязвима. обичах те. обичам те. и по някакъв начин винаги ще бъдеш в сърцето ми. обичах като по филмите, като в песните, по - силно отколкото в приказките, по - истински отколкото в стихотворенията. обичах все повече и повече с всяка нова глътка въздух, която поемах. и не можех да поема такава, ако този, който обичах не беше до мен. броях секунди, минути, дни и седмици ... и обичах. така както ви пожелавам и вие някой ден да обичате.
ноември ~ никога не съм обичала ноември. той е един есенен месец. един дъждовен и тъжен есенен месец, през който всичко се обърква. есен, през която мечтите окапват и есен, през която сълзите валят с дни. едно запознанство преобърна живота ми.
декември ~ както всеки декември, и този е някак ... като за сбогуване. правя си изводи, откривам нова философия или просто се превръщам в познатата стара Мими. променям ... променям като за последно, за да мога да живея по нов, по - хубав, по - усъвършенстван, по - красив начин през новата година. и много Питър Пан. :]

дано винаги имате с кого да споделяте Коледа. и дано този човек да успява да казва "всичко ще бъде наред" така, че да му повярвате на мига.
а за 2009? щастие, приятели, семейство, усмивки, шоколад, зелено, захарен памук, море, Мечо Пух, мечти, песни, кламери, помагач - отварачки, любов, изненади ... и всичко наистина да бъде наред. ^^
защото то винаги е.
просто понякога няма кой да ни го каже.

our neverland

[11:46:43] луничка :] каза: ама наистина имаме блооог
[11:46:45] луничка :] каза: наииистина
[11:46:47] луничка :] каза: коя дата сме ?!
[11:46:50] луничка :] каза: 20ТИ
[11:46:55] луничка :] каза: колко хубава дата
[11:49:37] луничка :] каза: не мога да се нарадвам, че имаме блог
[11:49:40] луничка :] каза: (wasntme)

^^
http://itsloveactually.wordpress.com/
love actually is all around ^^

would you lie with me and just forget the world?

чувствам се все едно някой в последния момент е решил да промени из основи сценария и не се е сетил да ми каже да си науча репликите
ще ми се да изпратя всичко по дяволите. уморих се. уморих се да крия това, което чувствам просто защото няма нито смисъл, нито е правилно да го чувствам. уморих се да обичам, когато не ме обичат в замяна. уморих се да давам ужасно много на хора, които не ми отвръщат с почти нищо. уморих се да мисля, уморих се да чувствам, уморих се да вярвам, уморих се да обичам, уморих се да крия, уморих се да премълчавам, уморих се ...
старах се да издигна толкова хора от пепелта, а сега дори няма кой просто да ме поизтупа и да ми пъхне топка доверие в десния джоб ... защото се уморих да ми говорят с клишета и да трябва да надробявам чувствата си на прах, за да бъдат смлени от нечии мозък
странно колко много лъжи мога да изрека, а как никога не мога да кажа какво наистина чувствам
обичам те? oh, whatever, nevermind (:

but how can that be? look what love gave us ...

планове, планове, планове.
непрестанно си правим планове. планове за утрешния ден, за weekend - а, за живота изобщо. мислено изграждаме цялото си бъдеще, разиграваме си сцени по собствен сценарий и се надяваме ...
постоянно планираме какво ще правим без дори за секунда да се замислим какво вършим в момента. живеем с мислите за това какво ни чака в едно въображаемо бъдеще, което може да бъде пометено с лека ръка, а не използваме дадените ни дни, за да гребем с пълни шепи това, което имаме в момента. а притежаваме много.
още от малки ни питат какви искаме да станем когато пораснем, но ... оставете децата на мира, по дяволите. оставете ги да спасяват света с костюмите си на Батман и Спайдърмен, оставете ги да правят своите малки революции когато отказват да спят на обяд. чакаме да станем възрастни, да получим повече власт, да сме по - важни, а аз просто искам да срещна Питър Пан и да не различавам букетчето маргаритки от това с червени рози. да обичам както мога да обичам, а не както е прието да се обича. да се радвам на подаръци истински и да разкъсвам опаковките им трескаво. да вярвам в Дядо Коледа и да бъда добродушно наивна.
светът на големите няма нищо общо с детските площадки - катерушките препъват, бутат те от люлките, а спуснеш ли се веднъж по пързалката, после трудно се изкачваш отново.
и когато веднъж спрем да вярваме в чудовища и призраци - с какви имена ще наричаме зверовете в себе си?

СТЕФ

мили мой Питър Пааан <333 ^^ ти си най - голямото мечтателче, най - сладкото детенце иии най - невероятния приятел ... и съм такава късметлийка, че те познавааам ^^ и исках да ти кажа и ДОкажа колко много те обичааам, защото наистина го заслужаваш *гуш* няма друг човек, който само по Скайп веднага да разбере какво става и да ми каже точно това, от което имам нужда :] иии особено когато храниш разни хора ;D усещаш всеки нюанс на думите ми без дори да чуваш гласа ми. и винаги ме зареждеш с толкова надежди и позитивизъм ^^ всеки път, когато се опитам да бъда някой друг, ми показваш колко много обичаш точно това, което съм си, дори и да съм просто едно смотано задълбочено момиче <3 ^^
thank you for lovin' me ;Р
твойто Тинк ^^
aw *задушав*

thoughts of you are tattooed on my mind ...

един месец до Коледа :]
и вече вали сняг ... толкова е красиво, уютно, чисто, бяло ... и, и, и магическо. цялата ми коса е покрита с бели стъкълца, а ръцете ми са морави и може да трябва да ми ги ампутират в скоро време, но няма да престана да ги заравям в снега. да целя табелите по улиците, които не харесвам със снежни топки и да правя криви, но все пак мои снежни човеци. всеки със своята история
Коледа е празник на любовта. празник на чувствата. празник на добротата. празник на истината. и всички тези неща толкова ми липсват напоследък, че чак усещам прорязваща болка, гледайки "Наистина любов"
страх ме е да направя толкова много неща ... винаги съм се чудела как мога да отделям толкова много време да говоря за някой човек и никога да не кажа всички тези неща на самия него. защо думите винаги са като вихрушка и никога не уцелват точния човек
и ме е страх, че ... че толкова много хора се отказаха от любовта. и спряха да вярват в нея. казват, че я няма, защото ги наранява. обливат я със сарказма си, защото не могат да си я обяснят ... но love actually is all around. и както беше казал някой умен човек "в такъв свят на самотници твърде егоистично е да си самотен сам". давайте любов повече отколкото взимате от нея, за да няма ощетени :]
и знам, че всички просто искаме да променим света, да го спасим, да станем герои на деня. но дори да си герой в очите на един - единствен човек ... смятам, че е повече от достатъчно
and she will be loved <3 все още вярвам в любовта

забравям за кратко да мисля за всичко ...

искам някой да ме махне оттук. да ме заведе някъде надалеч ... през девет планини в десета ... където съществуват чудеса
задушавам се тук. проблемите ми ме задушават. тези на другите - също. хората изпиват силите ми, а емоциите отдавна ги раздадох
ограбена съм. ограби ме. и сега като просяк моля хората с отворена шепа за капка любов и внимание. и умирам в прахта, защото от нея се раждам ... все по - сива с всеки изминал ден
сама съм. толкова, толкова сама ... защото се оградих с непробимата защита на собствените ми грешки. как всеки път, когато се разкриех някой изпращаше към мен стрела, напоена с лъжи
искам някой да ме отведе оттук. някъде, където няма да си спомням всички тези наранявания. където да излекуват раните ми и да ми напомнят колко хубаво беше просто да мечтая ... някъде, където да раздават захарен памук безплатно, а любовните песни да не те унижават до край. някъде, където някой просто да ми припомни каква съм, защото някога бях човек ...

a long time ago we used to be friends ...

заблуда или истина? кое ли повече боли?
кога наистина разбираме какво точно искаме?
и не сме ли способни поне веднъж да го оценим преди да си е отишло?
or maybe I'm just blind ... :]
протегната ръка. искрена усмивка. сладка рисунка. кратко стихотворение. малко шоколадче. Киндер. и всички онези неща, които колкото и да гледаш, успяваш само да усетиш ^^
приятелството ...
в трети [може би ;D ] клас ни накараха да напишем какво е за нас приятелството. мисля, че бях изпълнила цялото си съчинение с разни клишета. тогава едно момиче от класа се разплака ... имаше някакви проблеми и просто избухна, а най - добрата й приятелка отиде и я прегърна. колко са глупави тези учители ... карат ни да излеем върху хартия нещо, което може единствено да се почувства
и дали е преходно. кога свършва. къде е началото ... кога е безвъзвратно загубено?
може би просто трябва да се науча да губя ... и когато изгубя да знам страдайки какво съм спечелила
защо от всяко нещо можем да извлечем и положителни работи, нали? ^^
просто вярвайте ... they're not you :]

I'd give it all, I'd give for us, give anything but I won't give up

омръзна ми да ми казват как да живея. да ми забраняват да дишам. да ме притискат, когато политам и да си мислят, че знаят от какво имам нужда
нямам нужда от нищо, имам толкова много, че чак ме е страх, че твърде много ми подари Съдбата ... и, ХЕЙ, когато искам да се смея, се смея и няма да спра само защото сте сухари. и когато пея, пея за себе си, а не, очаквайки крясъците ви да млъкна. и когато чупя оковите, ги чупя завинаги, а вие викайте ако искате, няма да ви чуя. и няма "казах ли ти", аз не слушам какво ми говорите, когато искам истински нещо, защото АЗ съм си го избрала и АЗ ще си жъна посятото ... и ако ми се иска да ви се оплача, ще се оплача, но тогава ще имам нужда от прегръдка, не от самодоволен поглед
защото каквото и да говорите ... човек не се учи от грешките си и само се опитва да ги набие в главата на околните, знаейки колко боли. но, ХЕЙ, искам да опитам от всичко, защото нямам сто години на разположение, а само един едничък живот и искам да получа всяко щастие и да почувствам всяка болка, които мога да понеса ... go to hell

любовта е просто дума ...

... докато не дойде някой, който да й придаде смисъл (:
истината е, че не знам много за любовта, но още в началото научих, че всеки заслужава да обича и да бъде обичан
и всичко е много по - цветно ... иии хубаво. и мечешко. и желирано. и шоколадово. и зелено ... и имам всичко <3
we could be heroes ... forever and ever
always and forever <3
и всички онези далечни дестинации, които не мислех, че някой ден ще достигна. плюс пеперудките. и специалната усмивка. нежна целувка и задушаваща прегръдка
и страхът ... как повечето пъти, когато държиш всичко, си тръгваш без нищо
гледам твърде много филми, в които всички се обичат и започнах искрено да вярвам в тях ^^
ти си точно моят хероин ... <3

people that are meant to be together always find their ways in the end ...

дълго време се чудех дали изобщо да се появявам тук и дали изобщо това има значение, докато една сутрин се събудих и осъзнах, че има достатъчно голямо значение за мен (:
изчиствам си трите имейла, събиращи спам от три години ... но открих, че са събрали много повече спомени отколкото безсмислени съобщения. и те ми липсват. липсват ми и хората, които ми писаха тези писма. защо животът трябва да ни разделя непрестанно? и защо винаги някой се уморява ... и спира да се бори с препятствията? и защо колкото и голямо желание да имаш, колкото и да се стараеш, молиш и бориш ... ако един човек се променя, дори с цялата любов на света, не можеш да го спреш. защото я няма моята стара Анджи? и онзи не толкова обсебен от работата си мъж, който имаше време да ми изпраща картички? и защо вече толкова малко хора изразяват чувствата си в писма? та те са нещо толова хубаво, мило и лично. и няма нищо позьорско. защото нищо демонстративно не е истинско ...
нека ако поне някой чете това и е обичал истински, да вдигне ръка и да осъзнае колко е хубаво ... и как най - нараняващото в това да обичаш истински е не болката, а това, че колкото повече болка поемаме, толкова по - силно се привързваме ... и ако след време трябва да изживеем всичко това наново, бихме го направили. с цялото му болка и разочарование. защото един кратък миг любов може да потуши болката в хиляди на мъка
казват, че да обичаш истински означава да можеш да прощаваш повече отколкото хората заслужават. но понякога просто е толкова трудно. и нещата те заблуждават ... песните с техните съсипващи текстове. или сериалите с техните, преизпълнени с мъдрости серии. или просто животът ... който си няма друга работа освен да разделя хората. които дори намерили своя път, понякога се усъмняват в него. и това боли

and it feels like the end ...

Re - offender
[08.09.08 г.]

Оставам болката да се разтвори в чашата,
прибавям и малко от твоята вина.
Но само малко, другата поемам я
и мислено умирам за това.

В огледалото във себе си аз вглеждам се
и се опитвам да открия онова,
което към мене привлече те ...
И те отблъсна малко след това.

Разстилам писмата ти по пода,
лягам и завивам се със тях,
но ни едно от тях не смея да отворя,
защото в никое аз тебе не видях.

Повторенията ... Не, не са ми дарба.
А пък развръзките ... Навяват малко страх.
И може би идеята е странна,
но да обичам истински отдавна спрях.

Да ме раняват аз отдавна свикнах,
но мислех си, че нещо в теб видях,
освен лъжите, на които аз привикнах
и тези образи от бял сценичен прах.

благодаря за музата (:

...

this time its over, I'm keeping my heart, I'm going to be strong and not fall apart. it'll get better, I'll no longer cry. in a couple of weeks, I won't want to die. I won't want to go back, I'll be able to sleep, it won't hurt so bad, and it won't feel so deep ...
you lost me

whenever you came near the clouds would disappear ...

I'm back, I'm back ^^ и беше хубаво. понякога се чудя дали не живея цяла година само с надеждата лятото да зърна морето. по - хубаво място има ли? защото аз не мисля, че ще намеря
държах се точно както когато ме заведоха за първи път [била съм на две годинки ... е, й? ;Р ] обикалях плажа, гребях с шепи пясъка и повтарях "И тук пясък! И тук пясък!" ^^ още по - приятно беше да се отделя от всички тези проблеми и неприятни случки, загнездили се в софийския въздух
и се върнах като старата, обхваната от СНВ, Мими ('=
открих нещо странно. че има някои неща, които просто не искам да знам. някои неща, които ме нараниха толкова силно и оставиха такава следа у мен, че ми се ще да не ги бях научавала. дали винаги истаната е правилният път? ами онова премълчаване, целящо да спести болка ... къде остана то? и защо вече трябва да съм достатъчно голяма за тези неща? с годините нещата се променят, а аз все още не съм готова да се променя. и не съм готова да спра да се радвам на хвърчилата и да суфлирам на рекламите. защото ми се вижда много по - лесно от наложителното "Кого обичаш повече - мама или татко?"
и си опростих любовта. приех някои истини. приех, че е трудно човек да бъде гонен по летището. и че е много по - хубаво да получава sms-и за лека нощ. че ми стигат по - простите неща стига да са само и само мои ... а те са (: и времето е хубаво
навън
и вътре в мен <3

I say you look so fine, that I really wanna make you mine ^^

е, тъй като предполагам, че скоро няма да се вясвам тук ... поне в следващите десет дни ... ми се прииска да попиша ^^
пък и това е първият наистина хубав ден от една седмица. и аз съм наистина усмихната
и може би ми трябваше леката вчерашна криза, за да разбера, че ... да, вярвам. и вярвам, че всичко е наред
въпреки че нямаше никой, който да ми го припомни
и нямам търпение да отида на море. то така ме успокоява. и е толкова приятно просто да чуваш вълните. или да гледаш отблясъците му през нощта (:
и въпреки че ще ми липсвате до смърт, гъзове такива [знаете кои сте XD ], се надявам да е идеалният завършек на почти идеалното ми лято (:
не, всъщност ... на идеалното ми лято
you gave me a summer to remember

fooling my selfish heart, going through the motions ...

колко е странно да откриеш, че има някои неща, за които няма с кого да говориш. някои много тъмни, дълбоко скрити ранени места, за които сам трябва да се погрижиш. а често е толкова ... толкова трудно да ги излекуваш, толкова често да ги усещаш как кървят и толкова празно, когато вече ги няма
не знам дали вече вярвам. не знам в какво вярвам. не знам защо вярвам. просто продължавам напред и иска ми се ... иска ми се когато някой ме попита дали съм добре да му кажа, че съм, но просто не мога ... и ми омръзна да лъжа, защото ме е страх да покажа колко съм слаба всъщност
а аз наистина съм
и може би всичко това е заради страховете ми. страха ми да допусна някого толкова близо до сърцето ми. затова и винаги гледам да изглеждам не до там оглупяло увлечена. но всъщност бях. и всъщност съм. и в стремежа си да бъда силна не усетих кога съм започнала да кървя
и наистина нямам желание да прекарвам половината нощ в плач, а останалата в сънища, изпълнени с духове. защото аз продължавам да гледам напред, но погледът ми към нещата определено изгуби своята магия
и, ето, признавам
наранена съм. и съм тъжна. и сърцето ми е напълно разбито. казвам го директно
без заобиколки
и без многоточия
без главни букви
и без недомлъвки

so much for my happy ending ...

и първите дни винаги съм толкова празна. завита само с една крехка обвивка. не допускаща никого просто защото се чувствам така все едно нямам какво да покажа
в края винаги излизат гадните истини, лошите страни, тежките думи. нелицеприятните неща. защото те не отиват на любовта, нали? ние непрестанно я пазим от всички тези скандали. но нека ви кажа нещо ...
повече от всичко имам нужда да открия човек, който харесва недостатъците ми. някой, който не се страхува да се впусне във филмите ми. някой, който да излекува собствените ми страхове. и който да се вслушва в думите ми. дори да са глупости. дори когато говоря просто за да създам някакъв звук
и дори когато чета табелките на магазините
не някой, който да си играе с косата ми, а после със сърцето ми
дори не гадже
може би просто приятел
без екстри
може би напоследък твърде много хора си тръгнаха
не те упреквам

I believe in love!

I’ve always been a dreamer ...

Пепеляшка и Принца. Снежанка и Принца. Спящата красавица и Принца. някоя - си - там - принцеса и Принца
е, скъпи мои, принцове няма (= йей. благодаря на всички за подкрепата в начинанието да спра да вярвам в своите филми. бяхте блестящи. любими ми бяха моментите, в които директно ми казвахте, че такива няма ...
още специални благодарности на всички момчета, в които съм била влюбена. е, накарахте ме да разбера едно - в края всички сте еднакви. и в началото е така, просто не си личи толкова. винаги някой спира да слуша другия. и винаги всичко става на shit, просто защото така трябва да стане. нали? много хубаво не е на хубаво ... глупости, измислени от някой глупак, който не е могъл да си оцени щастието
е, аз мог ...
по офлюфите. само това липсваше. е, благодаря ти, Съдба! ти си от онези злобни лелички, седящи пред блоковете и снасящи всички клюки на света. изтъкана от някаква вродена омраза към хората! към мен!
бясна съм. разстроена съм. самотна съм. плачеща съм. страх ме е. боли ме. просто ... ме боли
много
и, по офлюфите ... намерете ми някой, който да знае какво е времето вътре в мен, защото умирам

always and forever ...

people always leave, right?

решавам разни тестове. които би трябвало да ми подсказват разни неща - как да стана по - добър човек, как да се науча да се харесвам, как ... как ... как ... и все едно и също
преграда
поставяла съм хората зад преграда. не ги допускам до себе си. разни психо - глупости
е, нека ви издам една тайна - преградите само помагат
защото махнах моята ... нда, нямаше я близо три месеца. входът беше напълно свободен. не играех игрички, уморих се от тях и ти разруши всичко
всичко зад преградата
и това става за пореден път ... защото в края боли еднакво, нали?
и сега сменям табелката на "Ще се върна след 15 минути."
а дали ще са точно 15 или дали ще са точно минути ... е, ще се види
пак знаех какво ще се случи
и пак си позволих да мечтая
за да мога един ден да се събудя и да осъзная, че мечтата я няма

I was afraid of getting my heart broken again ...

запознайте се с моята прекрасна саркастична и язвителна страна! приятно пътуване из тъмните дебри на измъчената ми душа, но внимавайте с дупките по пътя, които се превръщат направо в кратери в областта на сърцето
един колан ще спаси живота ви
ако имате късмет и не ви помете сарказмът ми
enjoy

о, и надявам да си щастлив сега. не ме мисли мен ... нали така беше?

do you think we could last forever?

и толкова ми омръзна да се моля на всички
да се моля на хората да останат
да говорят с мен
да ме водят на Twilight
и да ме обичат
че вероятно ако още някой ме предизвика
да се зарина в пепелта
за да бъда близо до него
ще умра

чувствам се ужасно използвана
и захвърлена
и омърсена

и вече ти забранявам да се появяваш просто така
и изобщо
защото вече трети ден
аз не мога да спра да слушам
всички тези песни
които така ме нараняват
почти колкото теб
само с това "отпочиващ"

помогни ми да си отпочина от теб

бдигъл, бдигъл

който обича да бъде гушкан, да вдигне ръка! ^^
why so serious? ;Р
о, прекрасен филм <3 о, Хийт Леджър <3 о, пуканки <3
и има един момент, когато просто лошото спира
когато отново започвам да ям
и да спя до десет и половина
защото точно преди да изгрее слънцето ... винаги става най - тъмно
нали така? (:
а сега е светло. така както беше преди
спрях да сънувам кощмари. а тъмното ме плаши по - малко, защото си имам Мечо
спрях да настръхвам от Heaven. а шашкането вече ми е присъщо, тъй че не се брои (:
някой ден Retro radio ще ме погуби без никой да разбере
някой ден моята скрита камера ще спре
а сега?
and if it's real, well, I don't want to know ... don't speak (:

and I will love you, baby, always ...

знаете онези песни, които съдбовно се появяват, когато най - малко ги очаквате, нали?
докато бях на работа, решихме да пуснем радиото. тишината беше станала тегава и само гръмотевиците от време на време ни връщаха в реалността
не помня станцията. БГ радио, хоризонт или просто някое неизвестно ... не се и интересувах ... докато стаята не бе изпълнена с онзи тъй хубав глас ...
"Само теб обичам, само теб ... Мое мило момиче. И преди да те видя, и преди ... Пак теб обичах само теб."
може би хвърлих такъв смразяващ поглед на радиото, защото то прищрака и сигналът изчезна. и остави след себе си само тегаво мълчание ...
не е честно тези песни да се появяват просто така. от нищото. да идват и да си отиват. две изречения да се въртят в ума ти като стара грамофонна плоча - бавно, плавно и постоянно
валеше. валеше толкова дълго. реших да си тръгна по - рано ... имаше порой, но какво от това? не живеех толкова далече, че да хвана бронхо пневмония, но не и достатъчно близо за да съм приблизително суха
слизах по склона и се радвах на студените капки по пуснатата ми коса. и тогава ги видях ... те всъщност винаги са си били там, просто аз целенасочено стигах до цеха и след това със същата бързина се прибирах вкъщи ...
но сега, сега ги видях
същите сини цветя. може би не бяха същите. може би бяха само подобни. може би просто бяха толкова сини
не знам ...
но се огъваха под напъна на вятъра и малките им листенца се накланяха от едрите капки дъжд
започнах да тичам към къщи, едвам едвам изкачих баира, отключих трескаво, хвърлих ключовете на барплота и се проснах на дивана

"Понякога се случват съдбовности.

Съвпадение?.."

yeah, you bleed just to know you're alive ...

пак спах лошо
на всичкото отгоре сънят ми бе прекъснат и от виковете на малко момченце ... викаше майка си
гласът му просто прорязваше тишината и караше сърцето ми да бие силно
а то бие по познатия стар начин ... невлюбено. така както бе било цял месец и половина преди това
вече ми е трудно да говоря за чувствата си пред някого ... когото и да било. трудно ми е да ги давам на заем и да ми ги връщат нарязани като онези листа, от които правят малки човечета, хванати за ръце
спя малко, ям малко, говоря малко, усмихвам се малко, обичам малко ... всичко ми е твърде малко напоследък, твърде недостатъчно
надявам се да е период ... и че следва нещо по - добро
и пак ще намеря САМА щастието в това да съм САМА, и пак ще продължа САМА по пътя ми, който изведнъж стана еднопосочен ... и аз мога да продължа само напред

Anna: Well, two things really. One, you're still counting how long you've been apart in days - and probably hours and minutes - but the big-flashing-red-light way of telling you're not really over someone is when you're still reading their horoscope in the hope that they're going to get wiped out in some freak napalming incident.

трудно ми е да призная, че имам нужда от някого ... някой, който да се вслушва в думите ми. не да кима разбиращо и не да ми изпраща състрадателни хъг-чета. някой, който да знае какво е фър и да брои отблясъците по тавана си вечер
и да знае какво е ...

все пак заспах и тази вечер. и пак сънувах. сънувах неща, които не искам. и пак се мятах в леглото, надявайки се да ги прогоня. завивах се през глава и се надявах това да е като каменна стена за кошмарите

а момченцето?
момченцето намери майка си ...

I wish life was like the movies ...

напоследък всичко се разбива. хората около мен се разбиват. разбиват мечтите ми. разбиват се представите ми. разбиват философиите ми. разбиват сърцето ми. разбиват и разума ми.
разбиват всичко на малки парченца, пъхат ги в миксер и ги правят на прах. а праха разпръскват някъде при морето ...
кремират ме жива, а аз не мога да си помогна, защото помагайки си, събарям предмети. толкова съм непохватна ...
обра ме до шушка
напоследък никой не вярва във филмите ми. всъщност всеки мой познат по свой си начин ми показа, че такива няма. но те са моите филми. не ви карам да живеете в тях, нито да им вярвате ... вярвайте в мен. и не ме карайте да спирам, защото само това ми остана
да вярвам
да вярвам, че във филмите се случват много неща преди happy end-а
да вярвам, че всичко ще бъде наред
и всичко филмово в живота ми вече го няма. няма я и вярата. няма я Блуп. нито нейната Фиф. няма я лобвта ми към любовта
толкова съм свободна, че нямам идея защо така се получи
и защо дори когато слушаме сърцето си, трябва да сме наранени?
никой не ме гони по летището
и си нямам рак
нито рисунки на вълчета
нито sms-и за лека нощ

and I hate you now, and I love you now ... and I miss you most of all

"затова си намираш някой, на който му се подкосяват коленете като те гледа ..."
имаше една серия в "Приятели" [*гуш* Люши], където Фийби обясняваше за хората и техните раци ... как раците си остаряват заедно и си се държат за щипките ... и просто са си създадени един за друг. и как ракът на Рейчъл е Рос
защо при животните е толкова по - лесно да обичаш? защо там никой от стадото не се опитва да ти открадне гаджето? е, поне в някои стада ^^
и ме боли, че вече не вярвам в никога, нито във винаги ...
- Никога не го махай! Никога, никога!
- няма.. обичам те С=
и не вярвам в добрите намерения
нито в искрения въпрос "Как си?"
защото НЕ СЪМ ДОБРЕ, окей?
и може би когато човек започне да говори колкото мен ... говори само глупости

истинският приятел е, когато ти кажеш "Ще повърна!" и той отвърне "Ще почистя!"

замислих се за приятелствата
за онова чисто детско приятелство ... което се изразява в разменянето на играчки и ставането на кръвни сестри
и това толкова сериозно и на високо ниво приятелство ... което се свежда до сродните души и плановете за общ апартамент
замислих се за дългите разговори по телефона
за какво са ни? аз мога всичко да кажа за 11 минути и 28 секунди. стига ти да слушаш
замислих се за сладоледа
обичам сладолед. но обичам и да споделям кутията с някого. колко самотна изглежда кутия от сладолед с една забучена лъжичка ...
замислих се за клоуните, които изиграват представленията си и след това плачат ... без никой да ги види [ *гуш* Янч ]
и как обичам да говоря за болката си ... когато никой не ме слуша
и постоянно се замислям как ... мислейки ... изпускам нещо
изпускам теб

what happened to us? what happened to me?

[23:30:07] Янчу каза: Да, ти си най прекрасния идиот на света.

ще ми повярвате ли ако ви кажа, че това е най - милият и искрен комплимент, който съм получавала от 100 години? не такъв, който е просто за да ме успокои ... и не такъв, който е просто, за да ме сваля някой
а просто хубав комплимент ... толкова хубав, че ме накара да си припомня времето, когато такъв беше всеки, който получавах
получих sms и така се затичах към телефона си ... беше от Све. и бях разочарована. не че не беше прекрасен и мил ... и се отнасяше за луната. не беше от теб ...
не знам какво очаквам. не знам дали очаквам нещо. it's just ... absurd

so ... it's over

why'd you have to go and pick me?
буф
when you knew that we were different, completely ...
буф
I kinda always knew I'd end up your ex-girlfriend
буф

Съдба, моля те, предупреди всички момчета, които ще срещам занапред да не се залавят с мен
буф?
реших, че е по - безболезнено наистина да те оставя да си тръгнеш, затова те блокирах
ако изобщо четеш, знай го
както казах ... people always leave
а аз наистина се изморих да се опитвам да ги задържа
всичко е наред освен фактът, че нищо не е наред

you say you're gonna burn before you mellow ...
буф
I will be the one to burn you

и колкото повече искаш да задържиш по някакъв начин някого, толкова повече го отблъскваш
това, че някой те обича не по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича с цялото си сърце
ничий хероин
буф?

you just have to have faith ...

и колко е странно да разбереш, че това, което най - много искаш, не можеш да притежаваш ... благодарение на самия себе си
колко е странно, че Inbox-а ми е пълен със sms-и ... а че философиите ми са изпразнени от съдържание
колко е странно, че имам 129 абоната в Skype, 41 на линия, 8 в my favourites и нито един, с когото наистина искам да говоря
колко е странно дори да не мога да се сетя какво да си напиша на профила, защото всичко ми се струва убийствено съсипФащо ...
колко е странно, че ми трябва едно червенокосо момиче от Варна, за да ми каже, че всичко е наред, защото спрях да си вярвам ...
и колко е странно, че всичко ми е толкова странно
и е толкова различно
и май е точно това, което исках

внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне

you can't turn back the tide ...

имало едно време ... едно сериозно момиче, което спореше със своята най - добра приятелка относно щастието
имало едно време ... едно сериозно момиче, което казало "истинско щастие не съществуващо" и изложило такива доводи, че само си повярвало
имало едно време ... един човек, който накарал това момиче да се осъзнае и да открие щастието ...
но ...
какво е щастието?
защо непрестанно ... когато го откриеш и намериш равновесие ... веднага трябва нещо да се промени? защо хармонията винаги трябва да бъде нарушавана от нещо?
много хубаво не е на хубаво
но защо? кой глупак така е решил?
и не проваляме ли прекалено често сами щастието си?
и кога можеш да осъзнаеш дали си постъпил правилно или не? защо, по офлюфите, някои решения, колкото и правилни да изглеждат, не винаги са това, което ни прави щастливи?

... the one he can't live without

лошо ми е
окей, цял ден ми се повръща
и не беше нужно да загубя тигърчето,
за да ми се доповръща още повече
нито да чета хронологията си с Блуп,
за да ми се доповръща още още повече

[преди 100 години]Блуп <3 каза: Бягаш.
[преди 100 години]Блуп <3 каза: Постоянно и непрекъснато

кръгове, кръгове, кръгове
и защо да не бягам пак?
аз съм предубедена
и уязвима
и без настроение
и просто исках да си покажа,
че не съм такава
но съм, но съм
и ти го знаеш ... както и всички
и съм на приливи и отливи
един ден добра
и сдържам
и избухвам
и съм вулкан
и кротка долина
и се понасям като врабче,
което унищожава
всичко по пътя си

и ме боли,
боли,
боли ...

има някои неща, за които просто не стигат думите ...

колко по - лесно е да говориш за любовта преди да я срещнеш
когато си влюбен ... започваш да обясняваш пеперудките, мечтите, чатовете, разговорите ...
защото когато се влюбиш го правиш заради себе си. заради нуждата да имаш някого. да бъдеш нечий. и всичко все опира до "мен, мен, мен"
но когато обичаш ... е, оставаш безмълвен
защото не може да се опише онзи поглед, който все едно винаги вижда повече отколкото му показваш
нито точната температура на ръката му ...
нито какво значат думите от текста на вашата песен
защото когато обичаш ... обичаш заради другия, дишаш заради другия, живееш заради другия
но живееш ... а не просто съществуваш

остави ме бемълвна ('=

само за тебе аз копнея, за тебе се смея, заради теб животът има смисъл, за тебе живея ...

like an ocean needs the sand ...

винаги имам нужда от малко време

малко време, в което да проумея, че нещо го няма

малко време, в което да спра да вярвам, че не винаги нещата си отиват ...

че не всичко е преходно

но е, нали?

бих искала да пиша за един форум

един форум, който ме направи човек

един форум, който ме запозна с едни от най - скъпите ми същества

един форум, който ме изправяше

и който сега ме срива

и цели две години от живота ми,

които бяха затрити с един замах

цели три страници искрени чувства

може би това е участта на нещата, в които изливам чувства ... рано или късно да изгният

дали като блога ми в Хекса или като 12 - страничното ми обяснение в любов

защото не само хората постоянно ме оставят ...

а и местата ...

и спомените ...

и всичко

а наистина имам нужда да обичам

whatever tomorrow brings, I'll be there ...

четох си мисленика от 7-ми клас
чудех се дали и сега има някой, който би написал за мен "... или просто най - ценното нещо в живота ми", както Мечо тогава
през целия си живот непрестанно се запознаваме с нови хора. някои обикваме, други намразваме, едни уважаваме, втори забравяме ...
докато един ден просто не осъзнаем, че за да си близък с даден човек, трябва да пренебрегнеш друг
тогава, още в първите минути от разговора ти с нов човек, ти решаваш дали би си струвало да ощетиш някого за сметка на него
и без да осъзнаваме, нараняваме ... защото понякога не забелязваме как някой с цяло гърло ни моли да останем
people always leave ...

всеки път, когато замълча, всъщност казвам, че не мога без теб ...

... но не бива ти да знаеш това. и само мълча. от страх да не те нараня ... мълча.
а искам да крещя
ти сам каза, че трябва да помня всичко. но вече не искам.
преди спомените донякъде ми носеха утеха ... носеха ми част от теб
а сега са затвор ... и ме задушават
защото тях не мога да изтрия както sms-ите, не мога да изхвърля както рисунката, нито да се правя, че не виждам ... както ника ти в skype
и си толкова истински, че чак нереален
както никога досега
всеки път, когато замълча, всъщност си говоря с теб ...
всъщност винаги отварям чата си с теб, но просто чакам ... защото да ти пиша е по - трудно от това да не ти и е по - сложно от глупави уравнения по алгебра
изчисли ми колко усилия полагам само за да те унищожа
умножи ги по три
и ми ги върни под формата на плюшени мечета

във филмите стават много неща преди happy end-а?
беше извинение
за да мога
да продължа
надявайки се
някога
да
е
както
преди
,
но не е
...

so pick *me*, choose *me*, love *me* ...

имам шоколад, дъвчащи бонбони, кола и кабелна телевизия ... мога свободно да изпадна в депресия, но, по офлюфите, не искам

пак се оказах бомба със закъснител. пак трупах, и трупах, и трупах ... а сега вече дори нерви нямам да обясня на когото и да било какво ми е

защото не ме разбирате ...

защото няма кой да ми загасва лампата, когато си лягам

и кой да ме взима след училище

заравям се в чуждите животи и плача на реплики от филми, защото ми е по - лесно

и пак, и пак, и пак ...

и пак се въртя

и всичко се събира на една буца, заседнала в гърлото ми ...

~~~

Dr. Meredith Grey: Okay, here it is, your choice... it's simple, her or me, and I'm sure she is really great. But Derek, I love you, in a really, really big pretend to like your taste in music, let you eat the last piece of cheesecake, hold a radio over my head outside your window, unfortunate way that makes me hate you, love you. So pick me, choose me, love me.

~~~

толкова истинско ...

... и толкова далечно

I need your love to hold me up ...

покип, покип ... въртя си късметлийската гривна и си представям как учителите дружно отново се вдигат на стачка и ни прасват на всички шестици ... и няма изпит

покип, покип ... никога не си гледам в краката. затова се спъвам. затова падам. после набързо засрамено се изтупвам и повтарям "добре съм, добре съм", докато и папата не ми повярва

покип, покип ... помня когато 72 миришеше на тежък ароматизатор, а Мария Илиева извиваше вой от поредната реклама за насилие ... а това да я слушам всяка сутрин не си ли беше тормоз?

покип, покип ... ако се напия пак, ще пея. ще пея и то много. и по автобусите ще пея. и ще бъда весела. уиий

покип, покип ... френският е един изключително антилогичен език, осъждащ те на пълно отричане на всички окончания

покип, покип ... шоколад, минерална вода и ранно ставане

wish me luck ^^

love me, love me ... say that you love me ^^

имам си полтъргайст, когото храня с цветни дискове, на които съм записала романтични комедии ... гледам ги докато сама не се убедя, че всичко е един голям "happy end"

после прочитам някоя приказка и плача, защото е от тези, в които принцесата умира, а принцът се самоубива от мъка

песните си мисля, ме спасяват ... там всеки обича, истински, лудо и дълбоко ... а струните на китара, всъщност са трепети на сърцето му

а реалността? о, не ме връщайте в нея ... аз все още плача, когато видя истински влюбени, защото те нямат границите на камерата, нито на писалката на автора ... нито пък на клавишите на даден инструмент

и са истински ... а истинското малко плаши, защото е по - скъпо от едно DVD

pas sans toi, pas sans toi ...

и искам да ви обясни, но се оплитам в думите, а запетаите отдавна са ми слабост. още откакто погубих многоточията

попитай ме какво е любов и аз ще ти кажа

всяка любов е приказка, авторът избира края й

ще те намеря пак, нуждая се неистово ...

и когато спомените просто те връхлитат ... ти нямаш сили да ги спреш
нямаш сили да прогониш духовете, нито да заглуших смеха им
или пък да се направиш, че не виждаш начина, по който това докосва душата ти
понякога искаме твърде много и не осъзнаваме какво имаме досега ... и колко е хубаво, когато любовта си е просто любов. когато ти си си просто ти. и когато ние сме просто ние.
когато няма преструвки, нито недоизказани мисли ... когато смехът е повече от сълзите ... и когато милите думи са цяло малко чудо
не обичам промените, плашат ме. трудно откривам след това хармония, а открия ли я ... животът пак ми сервира промяна. и съм щастлива ... и имам хубав живот
но как да убия онази част от мен, която доста тъжи по миналото?
напоследък сънувам кошмари. нямам моите цветни хубави сънища. непрестанно сънувам кошмари. където не ме обичат. и ме обичат, а не трябва ... и където аз не обичам.
безчувственост. по - добре да умирам от болки, отколкото да съм безчувствена
~~~
вече знам какво е самотата.
тишина, в която се чува часовник.
часовник, който отмерва времето.
времето, в което очаквам някой.
някой, който няма да дойде ...

let's talk about spaceships, or anything except you and me ... okay?

никога не съм вярвала в лошия късмет на петък 13-ти, даже ми носи повече късмет от обикновено ... но не и днес

скъсах си късметлийската гривна ... вярно, че тя представлява шарени мънички мъниста на розов ластик .... но ... тя беше късметлийската ми гривна ... и като си я слагах и Марти ми пишеше ... Лили я взе и каза, че ще я оправи

не мога да повярвам, че това повлия толкова много на настроението ми, че освен, че се разплаках, ами и станах доста докачлива

но както казва Лили "Ти си като малките дечица, като са гладни стават раздразнителни."

ядох и ... всичко е почти наред ^^

просто ми е малко празно ... без малката ми късметлийска гривничка

разни хора ми разправят как завършват и как ги е страх ... от изпита след седми клас. как се разделят с класовете си ... и аз се опитвам да ги успокоя, но всъщност нямам голямо право, защото аз като се сетя колко плаках ...

и колко ми липсват и сега

и въпреки че старото ми училище прилича на детска градина с шарено - боядисаната му стена ... аз пак го обичам

много повече от този карцер, 35-то ...

емоциите - крадец на разума ...

завий ме и ми дай плюшено мече. напоследък ми липсват сладките сънища ...

най - много от всичко в този преходен живот копнея да те видя ...

странно е как в последните няколко дни открих толкова много неща за любовта, които преди не бях и подозирала.
като например, че ти се ще любимият ти да остане в Skype възможно най - дълго. може преди това да сте си мълчали 15 минути и да нямате нещо за казване, но в секундата, в която разбереш, че ще остане още малко ... *усмивка*
като например, че дори когато отида за 3 минути до толаетна, после веднага си проверявам телефона за sms ...
като например, че в секундата, в която го изпишат от болницата, си готова да помогнеш на всички мили баби да слязат от автобуса ...
като например, че никой не знае как става така, че само с един поглед момчето може да завладее сърцето на момичето ...
като например, че ... никой не ми е казал, че 1 миг без него е цяла вечност ... ^^

"Какво е Любовта? Срещнах на улицата един влюбен млад бедняк. Шапката му беше стара, палтото - износено, водата проникваше в обувките му, а звездите - в душата му."

ever thine, ever mine, ever ours ...

разбрах още една причина, поради която именно Люба Хаджиева е моята най - добра приятелка ... плаче на любовни сцени от филми. това автоматично ме кара да се чувствам по - добре, защото не съм единствената, хлипаща в киното, гледайки "Сексът и градът". ^^

осъзнах, че тя е пълно копие на Шарлот ... усмихната, щастлива и добричка.

а тя каза, че съм Кари ... и повлияна от късмета ми за Нова година ["Любов като по филмите."], осъзнах, че искам такава любов - като на Кари и Тузара. такава, че след 6 месеца ... 10 години ... всеки ден ... да мога да казвам, че съм влюбена. (:

Mr. Big: Should we get you a diamond?

Carrie Bradshaw: No, no... just get me a really big closet!

пак игра и ден студен ... губиш време, губиш мен.

губиш ме.

ако живеехме в моите филми, щеше да ме гониш по летището. гледали ли сте последния епизод на "Приятели"? когато Рос питаше телефонния секретар дали Рейчъл е слязла от самолета, а тя се появи на вратата и каза "Да, слязох от самолета." ... и аз щях да сляза ...

но няма кой да ме гони.

губиш ме.

ако беше песен, мелодията щеше да стане драматична, а после да се извиси и да завърши щастливо ... нежно изпълнение на китара.

но няма кой да го свири.

губиш ме.

ако беше приказка, някой щеше да пропъди злата вещица, да развали проклятието ... а ние да заживеем щастливи.

но няма кой да ми я разкаже.

губиш ме.

ако беше стихотворение, поетът красиво щеше да опише как вятърът ми донася извиненията ти, а аз пристигам с дъжда ...

но няма кой да го напише.

губиш ме, по офлюфите.

ако ти пукаше, щях да усетя.

но няма нищо такова ...

and she will be loved ...

блогът ми се опита да се оттърве от мен, дрънкайки ми някакви глупости за Google профил, но аз ... успях. ^^ и както вече каза Блуп - днес е чудоносен ден, защото завръщането ми в блога си е истинско малко чудо.
като малка си имах едно поверие, че 15 минути преди полунощ на 14 май, когато ставам на 15 и 15 минути след полунощ ще ми се случат хубави неща ... всъщност като че ли не се случваше нищо, освен, че толкова много хора се втурнаха да ми честитят, за което съм им наистина благодарна. така стана и с Дуду, един от най - добрите ми приятели, с който поради това, че често се виждаме, бяхме позабравили да си чатим ... но от рождения ми ден, когато той ми честити, започнахме ...
ако не се беше случило това, той надали щеше да прати точно моя Skype на един свой съученик, който в последствие ми е гадже. (:
та аз съм отново на крилете на любовта, но не онази любов, която ме раздираше и която изпитвах към Миши ... а тази, която ми докарва цветя само защото е вторник и sms-и, когато гърми. защото мен наистина ме е страх от гръмотевици.
и студът вече не ме плаши, нито любовта, нито липсата на свобода ... нито самият страх.
предпочитам ако падна да е защото сама съм скочила ... а не защото някой ме е бутнал.

хайде с мене и ти полети, някъде надалеч, в моя свят от мечти ...

свободата.
[свободата, Санчо, е като салама, който ти така лекомислено режеш!]

свободна. Све ми написа 8 реда описание и завърши с "Главно свободна.".

в какво се изразява една свобода? и дали понякога тя не вреди?

дали точно защото съм толкова свободолюбива, не допускам никого прекалено близо до себе си, защото по някое време започва да ме задушава? и дали понякога не жертвам твърде много за тази свобода и не се отдавам на моята гордост ...

слабост ли е да можеш да прощаваш?

защото тогава аз съм слаб човек ... аз не мога да се сърдя, защото милите думи винаги са ме примамвали. (:

а и тук ще е подходящо да копирам едно стихотворение ...

~~~

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Даже най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

~~~

усмихни се, има хора, които никога не се разделят ... ^^

има някои неща, за които просто не стигат думите

понякога просто сядам на пода на стаята си, облягам глава на леглото и си мисля ...
мисля си в какво си струва да вярвам и дали изобщо трябва да вярвам. и знаеш ли? вярвах в теб. о, не точно в теб, а в онези дребни неща - вярвам,че ще ми пише, вярвам, че ще дойде да се видим, вярвам, че ще ми отговори на sms-а. след време ... когато ти започна да не ми пишеш, когато започна да ми връзваш тенекии 20 минути преди срещата и когато sms - ът ми за имения ти ден [който, всъщност, нямаше?] си остана едно загубено съобщение без отговор, осъзнах, че ... че трябва да спра. да спра да ти вярвам, да спра да си вярвам и да спра да вярвам в нас. защото 'нас' отдавна ни няма.
знаеш ли защо ми харесваше да бъда влюбена в теб? заради начина, по който ме гледаше. а ти винаги ме гледаше така все едно съм най - хубавото момиче. а и тези очи ... обичам очите ти. обичах те заради онези дребни неща, които правят влюбените и заради това, че ми подари четиримесечен филм.
и сега те обичам ... така, както те обичах преди една година, така, както те обичах вчера, така, както ще те обичам и утре. но вече не вярвам. готова съм да пусна духът ти да блуждае в нечия друга душа, защото моята има нужда да е свободна.
обичах те и заради това, че ме правиш добра, но когато исках да си сложа маската на отракано момиче, се погледнах в огледалото и видях, че вече дори това не правиш.
във филмите се случват много неща преди happy end - а ... но нашият happy end мина, докато ние се опитвахме да си докажем, че се обичаме. нещо, което знаех още в началото.
моят живот тече ... с или без теб. просто вече секна и копнежът ми да постигна първото. (:

Внимавай, само да не започнем да се смеем...

Йори каза: Проблемеца е в твоя телевизор.
луничка :] каза: Да, ще си купя повече копър. -.-
Йори каза: И не забравяй да си простреш левия чорап над входната врата ! (wait)
луничка :] каза: Само ако птичката ми изпее някой трилър!
Йори каза: Те не пеят за без нищо - ще трябва да и купиш един трактор.
луничка :] каза: Аз си имам трактор, но с него мачкам мухоподводни ескимоси.
Йори каза: ОМГ , така спираш хранителната верига на кокосовия орех !
луничка :] каза: Нищо, той ще си намери женски орангутан!
луничка :] каза: [Как се пише орангутан?]
Йори каза: ( така )
Йори каза: Обаче дали този женски орангутан ще е годен за носталгия?
луничка :] каза: [Уий!]
луничка :] каза: За носталгия - не знам, но за опитите на доктор Йоткер - да!
Йори каза: Доктор Йоткер има строгосекретна база за шекер и генномодифицирани телбодове във Сибир.
луничка :] каза: А и праща лошите си служители да берат гърмящи картофи до края на обемчения си живот!
Йори каза: Предавам се.

Един от малкото ми по - забавни разговори напоследък. Болно съм. (:

I was a bird and you were a map...

Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Мишееее!" с хилядите си слънчица и целувки.

Имам нужда да мога да му се обадя по телефона, за да решаваме тестове по Биология.

Имам нужда да мога да му пиша мейли с хилядите ми послеписи и да нямам търпение отново да седна на компютъра, за да видя дали е отговорил.

Имам нужда да мога да му пиша глупави sms от рода на "Поздравче, Миши. Обичам те!".

Имам нужда някой да ме нарича Слън.

Имам нужда някой да си играе с косата ми.

Имам нужда от рисунки с вълчета...

... Имам нужда от птички от хартия...

... Имам нужда от лапички с мили надписи.

Имам нужда някой да ми свири на пиано.

Имам нужда да обичам някого.

Имам нужда от нови четири вълшебни месеца.

Имам нужда от "happy end".

Имам нужда от него...

Кой ще ми го върне?

Кой ще обясни на клетото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?