събота, 3 май 2008 г.

I was a bird and you were a map...


Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Мишееее!" с хилядите си слънчица и целувки.

Имам нужда да мога да му се обадя по телефона, за да решаваме тестове по Биология.

Имам нужда да мога да му пиша мейли с хилядите ми послеписи и да нямам търпение отново да седна на компютъра, за да видя дали е отговорил.

Имам нужда да мога да му пиша глупави sms от рода на "Поздравче, Миши. Обичам те!".

Имам нужда някой да ме нарича Слън.

Имам нужда някой да си играе с косата ми.

Имам нужда от рисунки с вълчета...

... Имам нужда от птички от хартия...

... Имам нужда от лапички с мили надписи.

Имам нужда някой да ми свири на пиано.

Имам нужда да обичам някого.

Имам нужда от нови четири вълшебни месеца.

Имам нужда от "happy end".

Имам нужда от него...

Кой ще ми го върне?

Кой ще обясни на клетото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?

Няма коментари: