понеделник, 31 май 2010 г.

... от ветрове и облаци разкъсани, от гари, разписания и линии.

ламинатът в стаята ми е лилав и студен. когато сложа онова мое толкова любимо карирано пухкаво одеало с огромна дупка, прогорена в долния му ляв край, температурата му става приятна. ненатрапчиво ти напомня за реалността със своя събуждащ повей хладнина, но пък удобството на миришещият на омекотител плат ти дава няколко секунди. да избягаш.
играя си на гоненица с времето. препускам през минутите и дните, запълвам всяка негова стотна с каквото мога и се моля, моля се да не ме настигне. имал ли си наскоро време да помислиш ? когато, например, лежиш на ръждивия под на някой забравен вагон и припяваш с радиото, а пък един самолет сякаш е кацнал върху жиците на влака. или пък докато гледаш дъжда, който измива любимия ти град, изпразва го от тълпите и те оставя напълно самотен там, където принципно изглежда невъзможно да останеш сам.
сядам на предната седалка на автобуса и чакам с нетърпение моментът, когато превозното средство завие към "оборище". такава носталгия ме е хванала към стария ни апартамент и към вратата, която се вижда през прозорчето на входната и която, всъщност вече не съществува. входът към детството ми сега е само една отблъскващо сива стена. надничам през витрината на магазина и разчертавам с ръце къде е била стаята на мен и сестра ми, къде спалнята на мама и тати и къде задния двор с цялото семейство котки. а улицата е все така зелена. с приведените от двете страни дървета, с малките си сладкарнички и с безистена, където прекарах последните дни от лято 2008. тогава тръпнех в очакване.
липсва ми неподправеното любопитство в очите ми. нищо, че няма по - освобождаващо чувство от това най - после, след толкова много време, да не чакаш никого. но някак ми липсва нежното опознаване, страстната ненаситност и трепетното очакване. да искаш още и още, да си жаден за разговорите, гладен за докосванията, а дневникът ти да е пълен с билети от концерти и влакове и писма.
а сега с разкривения си почерк изписвам многократно думата "липса".
и просто се чудя ...
... способна ли съм все още да омагьосвам живота ?

събота, 29 май 2010 г.

let's go get lost.

денят ми започва с тихо вибриране някъде в долния край на леглото, което веднага ме усмихва с желанието на някого да говори с мен. и първата ми мисъл са череши и онази книга, която все не ме оставя да спя.
озовавам се на главната поляна в борисовата пред mellow music festival с крака върху Янич и глава в облаците. аз пея, че обичам реге и правя онова толкова типично смешно мое движение с ръце, а тя крещи "акцио бира !". пищя, защото имам гъдел, а някакви хора по пейките се обръщат и ни се смеят. защото се обичаме твърде шумно. бирата идва с Дидко и солидно типично закъснение и за наказание бива изкифлен, изнакукуриган и насниман. прибирам се с познати, защото София непрестанно те среща с кого ли не, стига да не си го пожелаеш. не работи по поръчки.
на следващия ден с Лили сме под навеса на главния вход на старото ми училище и гледаме дъжда, попил и по нас самите, заради лудата надпревара с облаците по алеите. правим планове за 19 - ти юни, за лятото, за баловете ни, за сто години напред. защото в тези моменти всичко изглежда възможно и вечно. особено красивите отношения между хората. знаем, че ще пътуваме и в четвъртък трябва да си извадим карти за жп намаление. и ше се снимаме по гарите на онези машини, тип Амели Пулен. а саундтрак ще ни бъдат чушките, sara tavares и amos lee. след това една машина чрез отпечатъците от ръцете ни разбира колко си допадаме и стига до заключението, че с нас никога не се знае какво може да се случи. като с пчелите в Мечо Пух.
а после се прибирам по пролетните улици и се усмихвам.
усмихвам се на бохемския си живот.

сряда, 26 май 2010 г.

i will speak no more of my feelings beneath.

i do not exist.

не мога да отворя и една книга, между чиито корици да не се криеш.
душата ми е болна, от отсъствието ти. измисля си те всекидневно. грижливо те прибира в предметите ми. подхвърля те из сцените, из нотите, из строфите, из мислите, из хората. спъвам се в парфюма ти, докато пресичам улицата и цял влак от безнадеждност ме пронизва право в гърдите.
душевно болна съм от завръщанията ти. счупих зъбите си в опити да прегриза оковите. счупих китките си, за се измъкна. счупих краката си от бягане. устата ми пресъхна от отричане. сърцето ми пресъхна от кървене. душата ми пресъхна от думи.
и няма 'той' и никога не е имало. защото съм твърде непостоянна, за да има той. защото съм твърде неподходяща за това. и ме кара да се чувствам ограничена и непрестанно грешаща. и не достатъчно добра. защото хора си имат функции. и моята е да бъда предястие. а след това следва нещо толкова хубаво, нещо толкова по - хубаво.

имам желание да изчезна. аз съм хаос.
краката ми треперят от решителност. да изтрия това място. да изгоря дневниците. да се скрия от хората. да си нямам нито телефон, нито банално име, нито постоянен адрес. да се мотая по гарите и да пиша за неща, които никога не съм изпитвала. да сънувам събития от минали животи. да не виждам познати лица и да не правя и от тях хаос.
и може би кошмарите не грешат. може би наистина всичко би било наред така.

аз съм призрак.

събота, 22 май 2010 г.

love is a temporary madness.

* LOVE IS NOT LIVING IN THE PAST.

* love is always looking on the bright side of life.
* love is making sure u know where the kids are all the time.
* love is hoping the good times are just around the corner.
* love is knowing when he needs a little space.
* love is a song in ur heart.
* love is cooking the paste while he makes the sauce.
* love is when he only wants to dance with u.
* love is knowing that u're the most beautiful girl in the world, to him.
* love is when there's no place like home.
* love is living in hope.
* love is phoning when u're running late.
* love is sharing cool treats with warm hearts.
* love is driving with the top on to save her hairstyle.
* love is playing the game, when u already know the score.
* love is someone to carry ur skis.
* love is never having to worry about facing a new day alone.
* love is watching ur language in front of the children.
* love is pulling together when things get rough.
* love is feeling like kids, again.
* love is when he likes being pinned down.
* love is giving him a few subtle hints.
* love is paying him a compliment each day.
* love is taking and interest in their efforts.
* love is not unloading ur problems late at night.
* love is being valentines for twenty - five years.
* love is a dream for the taking.
* love is finishing the laundry for her.
* love is helping to bring up baby.
* love is a shaky but determined step.
* love is making a bit.
* love is sharing the homework.
* love is home cooking.

* LOVE IS WORTH SAVING.

докато чистех стаята си попаднах на скромната си колекция от листчетата от онези дъвки 'love is ...', с които се скъсвах да правя балони като малка.
и реших да споделя усмивките.

четвъртък, 20 май 2010 г.

changes.

революция.

ще се изгоря на кладата на грешките си.
ще се обеся на веригите, с които възспирах поривите си.
ще се удавя в неказаното.
ще прережа вените си с остротата на последните погледи.
ще изпия всички хапчета горчилка от шкафчетата на душата си.
ще се погреба жива под безсилието и апатията си.
ще натисна спусъка на себе/тебеотрицанието.
ще се оттегля в кошмара си, че всичко е наред, стига да не обърквам сценариите.
ще се убия - ще забравя.

ще бъдеш най - дългото ми самоубийство.

защото отказвам повече да губя.
отдавна научих какво е липса.

сряда, 5 май 2010 г.

девет.

научила съм си думите. и граматиката. чета достатъчно. обогатявам се. и всичко в този ред на мисли.
но комуникацията ... ъх.
напоследък метафорите ми са в повече. и хаосът в словореда - също. и пиша на разни хора, и пиша за разни хора, и пиша заради разни хора ... а сякаш се опитвам така да кодирам нещата, че никой да не разбере.

затова този пост ще е простичък.

остават девет дни до моите 17. давам си ново начало. защото имаме нужда от повечко вятър.
на 17 аз ще мога да свиря на китара, да правя палачинки, да мога да казвам "не" и да не приемам нищо за даденост.
на 17 аз ще нося най - накрая Роклята, ще отида на джулай, ще се науча да правя коремни преси и ще си събера пари за заместител на сънчо.
на 17 аз ще спра да се страхувам да се привържа дори към новото ми коте, ще пиша повече писма, ще изпращам тези повече писма и ще си улавям миговете.
на 17 аз ще съм по - здравословна, отколкото вредна, ще заместя гневните изблици с лунички, нищо, че не ми отиват, ще нося една идея повече на алкохол и ще помня повече от синята рибка дори.
на 17 аз ще бъда. ще обичам. ще имам. ще давам. ще се боря. ще летя.

пък и шекспир влюби и уби ромео и жулиета за девет сонетни дни.
аз пък имам 24 - часови.

и май беше прав за времето.
отне му девет месеца, за да те открадне от мен.
за миг.

понеделник, 3 май 2010 г.

this is the thing.

опознавам града през очите ти.
учиш ме да виждам отражението на луната по стъклата на прозорците и да откривам таралежи под мостовете. преоткриваш ми един нов свят на скрити сред сивото лилави камъчета и безкрайни влакови линии.

опознавам града през ушите ти.
учиш ме да пея с радиото в автобуса и да имитирам смеха ти, след което да го слея с моя. преоткриваш ми един нов свят на авторски песни, когато потропваш нервно по гишето, а продавачката подпечатва билетите без фиксирана дата за връщане.

опознавам града през стъпките ти.
учиш ме да престъпвам линиите на плочките и да бягам към местата на срещите ни. преоткриваш ми един нов свят на скривалища - от тълпите, от рекламните брошури, от резките спирачки и внезапните дупки. и там, под един остър камък сме изкопали място за страховете си, а предразсъдъците закачихме на клона до мартеничката с делфинче.

опознавам града през чувствата ти.
учиш ме да поздравявам непознатия накуцващ дядо, който е някак в такт с неразделния си спътник - едно осакатено куче. и понякога, ако си в настроение, отново ми разказваш историята им. преоткриваш ми един нов свят на преплетени човешки съдби и ме учудваш с готовността си да дадеш на всеки непознат по нещичко от себе си. а вечер, преди да заспим, до късно дращиш в тефтера си всички техни разкази ... че някога и те са имали града в ръцете си.

опознавам града през любовта ти.
учиш ме да идвам навреме и да се оглеждам нервно във витрините. преоткриваш ми един нов свят на поляни с глухарчета, на които си пожелаваш да сме тук и сега и на стълби, които спъват танците ни и издигат целувките.

опознавам света през съществуването ти.
учиш ме да вярвам и да чувствам.
преоткриваш ми един нов свят ... в период.