научила съм си думите. и граматиката. чета достатъчно. обогатявам се. и всичко в този ред на мисли.
но комуникацията ... ъх.
напоследък метафорите ми са в повече. и хаосът в словореда - също. и пиша на разни хора, и пиша за разни хора, и пиша заради разни хора ... а сякаш се опитвам така да кодирам нещата, че никой да не разбере.
затова този пост ще е простичък.
остават девет дни до моите 17. давам си ново начало. защото имаме нужда от повечко вятър.
на 17 аз ще мога да свиря на китара, да правя палачинки, да мога да казвам "не" и да не приемам нищо за даденост.
на 17 аз ще нося най - накрая Роклята, ще отида на джулай, ще се науча да правя коремни преси и ще си събера пари за заместител на сънчо.
на 17 аз ще спра да се страхувам да се привържа дори към новото ми коте, ще пиша повече писма, ще изпращам тези повече писма и ще си улавям миговете.
на 17 аз ще съм по - здравословна, отколкото вредна, ще заместя гневните изблици с лунички, нищо, че не ми отиват, ще нося една идея повече на алкохол и ще помня повече от синята рибка дори.
на 17 аз ще бъда. ще обичам. ще имам. ще давам. ще се боря. ще летя.
пък и шекспир влюби и уби ромео и жулиета за девет сонетни дни.
аз пък имам 24 - часови.
и май беше прав за времето.
отне му девет месеца, за да те открадне от мен.
за миг.
7 коментара:
Може ли да се абонирам за хартиените писма? ^^ *гуш*
Просто искам да кажа,че всичко тук е толкова хубаво(хмм...това звучи доста постно).Случайно попаднах на блога и още от начало ме грабна.Имам предвид,че чета публикациите една след друга и се увличам така,както май никой друг блог не ме е увличал,а отдавна трябваше да сънувам вече.Е,да може да е защото малко съм в интернет,може да е от настроението,нооо...увлякох се.Поздравления от мен,с чисто, пълно с възхищение и чувстващо сърце(както и да звучи)!
Плам, аз твоето даже съм започнала вече да го пиша. скоро ще ги изпратя всичките, събраха ми се някъде точно девет като за начало. ^^
ако още някой иска, да свирка.
ji75ks, никога не знам как да реагирам, когато някой ми каже нещо такова. но наистина се надявам блога ми по - честичко да те кара да чувстваш, отколкото да не спиш. благодаря. (:
Хмм...ами как да реагира човек,просто би трябвало да се зарадва,още веднъж да почувства удовлетворение за това,което прави не просто за себе си,но и за другите,да продължава все в тоя дух и ако може по-добре даже,защото постига това, бидейки себе си,а е ужасно трудно понякога да те оценят,когато си просто ти.А иначе аз ли?Аз винаги предпочитам чувствата пред съня,колкото и нездравословно да е,тъй че ще се радвам(наисина) от сега нататък да скитам из твоя свят дори и да ми се приспи:)
тогава само ще се надявам животът да ми предоставя още и още неща, които да измечтавам в твоето безсъние. (:
Прекрасна си :)
така е който преглежда коментари със закъснение. благодаря. (:
Публикуване на коментар