неделя, 5 септември 2010 г.

nobody breaks my heart.

има едни пръстени, наричат ги "на настроенията", които изменят цвета си според температурата на ръцете ти. която пък би трябвало коварно да издава чувствата на човека, който си го е сложил.
и сега стоя пред бялото поле и пред клавиатурата и ситните й бели буквички, а в главата ми гъмжи от думи. и той се оцветява в ярко лилав влюбен цвят.

сигурно е адски странно, но обожавам кецовете ми да са пълни с пясък.
банският ми виси, окачен на простора. и не, че отдавна не му е времето отново да го прибера в гардероба и чак след година със страх да пробвам дали все пак ми седи добре. но просто не съм готова да се сбогувам с теб, лято. мое шеметно лято.

през това лято имах метеоритни дъждове. първите ми. водех борба със стадо комари в едно поле, но това не беше от значение. стигаха ми одеалото, откраднатото кенче бира и едно от най - любимите ми същества. а над нас бяха изрисувани всички съзведия, макар че не познавам може би нито едно, беше разлян млечния път и няма такава моментна еуфория.
или пък един панчаревски двор, три леко неудобни пластмасови стола и три момичета под небосвода, който е точно "blink and u miss it."
това лято не пътувах особено, но отидох до две места, пълни с любими същества.
и, да, ние сме от хората, които играят на "филми" във влакове и в пъбове.
а после уличните котки сами ги намират.
накрая ще ви завлекат в някоя книжарница и то не в кой да е сектор, а именно онзи за детски книжки и ще крещят "това не ти ли звучи като заглавие на порно - "любознателната сърничка" ?" и ще избухват в несдържан смях. а накрая учтиво и индиректно ще бъдат изпъдени.
15 - ти август беше любов. от л, през м, до я. от потничета до обици. и от бири до късане на гривни.
а след това един слънчоглед израстна право през асфалта на сивата гара. и цяла нощ не се спа. защото нямаше време за спане, когато искаш да кажеш на някого толкова много и чак сега забелязваш, че си върти косата на пръста.
здравей, варна. здравей, море. здравей, лудост. нека хващаме автобуси в грешните посоки и нека си говорим с неуспели режисьори ! не, господине, моята зодия не е рак, а телец, благодаря за вниманието. и хубаво е да ти се случи нещо Голямо, след което не трябва да въртиш телефони, а просто да отидеш на синия пазар и да бъдеш прегърнат. напомнете ми да не се хващам на басове, относно места, които не познавам.
пътувах девет часа и половина с влак. и пътувах с всякакви хора. и нищо, че онази баба изглеждаше толкова съмнително, докато четеше статия със заглавие "някакъв пич е женен за някаква мацка и изнасилва щерка й !", когато влакът започна да забавя, тя ме успокои, че не е нужно 50 пъти да се оглеждам в огледалото, била съм хубава. и това ме успокои. защото имаше кой да ме чака.
и нищо, че мъжките ризи ми стоят като нощници. банани с пижами ftw.
и много ме извинявайте, обаче повече няма да пия уиски. аз съм момичето с текилите.

а пясъкът ? нека стои още в кецовете ми. не искам да го изтръсквам.
не и докато не дойдеш тук.

обичам.