неделя, 30 ноември 2008 г.

but how can that be? look what love gave us ...


планове, планове, планове.
непрестанно си правим планове. планове за утрешния ден, за weekend - а, за живота изобщо. мислено изграждаме цялото си бъдеще, разиграваме си сцени по собствен сценарий и се надяваме ...
постоянно планираме какво ще правим без дори за секунда да се замислим какво вършим в момента. живеем с мислите за това какво ни чака в едно въображаемо бъдеще, което може да бъде пометено с лека ръка, а не използваме дадените ни дни, за да гребем с пълни шепи това, което имаме в момента. а притежаваме много.
още от малки ни питат какви искаме да станем когато пораснем, но ... оставете децата на мира, по дяволите. оставете ги да спасяват света с костюмите си на Батман и Спайдърмен, оставете ги да правят своите малки революции когато отказват да спят на обяд. чакаме да станем възрастни, да получим повече власт, да сме по - важни, а аз просто искам да срещна Питър Пан и да не различавам букетчето маргаритки от това с червени рози. да обичам както мога да обичам, а не както е прието да се обича. да се радвам на подаръци истински и да разкъсвам опаковките им трескаво. да вярвам в Дядо Коледа и да бъда добродушно наивна.
светът на големите няма нищо общо с детските площадки - катерушките препъват, бутат те от люлките, а спуснеш ли се веднъж по пързалката, после трудно се изкачваш отново.
и когато веднъж спрем да вярваме в чудовища и призраци - с какви имена ще наричаме зверовете в себе си?

петък, 28 ноември 2008 г.

СТЕФ

мили мой Питър Пааан <333 ^^ ти си най - голямото мечтателче, най - сладкото детенце иии най - невероятния приятел ... и съм такава късметлийка, че те познавааам ^^ и исках да ти кажа и ДОкажа колко много те обичааам, защото наистина го заслужаваш *гуш* няма друг човек, който само по Скайп веднага да разбере какво става и да ми каже точно това, от което имам нужда :] иии особено когато храниш разни хора ;D усещаш всеки нюанс на думите ми без дори да чуваш гласа ми. и винаги ме зареждеш с толкова надежди и позитивизъм ^^ всеки път, когато се опитам да бъда някой друг, ми показваш колко много обичаш точно това, което съм си, дори и да съм просто едно смотано задълбочено момиче <3 ^^
thank you for lovin' me ;Р
твойто Тинк ^^
aw *задушав*

събота, 22 ноември 2008 г.

thoughts of you are tattooed on my mind ...


един месец до Коледа :]
и вече вали сняг ... толкова е красиво, уютно, чисто, бяло ... и, и, и магическо. цялата ми коса е покрита с бели стъкълца, а ръцете ми са морави и може да трябва да ми ги ампутират в скоро време, но няма да престана да ги заравям в снега. да целя табелите по улиците, които не харесвам със снежни топки и да правя криви, но все пак мои снежни човеци. всеки със своята история
Коледа е празник на любовта. празник на чувствата. празник на добротата. празник на истината. и всички тези неща толкова ми липсват напоследък, че чак усещам прорязваща болка, гледайки "Наистина любов"
страх ме е да направя толкова много неща ... винаги съм се чудела как мога да отделям толкова много време да говоря за някой човек и никога да не кажа всички тези неща на самия него. защо думите винаги са като вихрушка и никога не уцелват точния човек
и ме е страх, че ... че толкова много хора се отказаха от любовта. и спряха да вярват в нея. казват, че я няма, защото ги наранява. обливат я със сарказма си, защото не могат да си я обяснят ... но love actually is all around. и както беше казал някой умен човек "в такъв свят на самотници твърде егоистично е да си самотен сам". давайте любов повече отколкото взимате от нея, за да няма ощетени :]
и знам, че всички просто искаме да променим света, да го спасим, да станем герои на деня. но дори да си герой в очите на един - единствен човек ... смятам, че е повече от достатъчно
and she will be loved <3 все още вярвам в любовта

неделя, 16 ноември 2008 г.

забравям за кратко да мисля за всичко ...


искам някой да ме махне оттук. да ме заведе някъде надалеч ... през девет планини в десета ... където съществуват чудеса
задушавам се тук. проблемите ми ме задушават. тези на другите - също. хората изпиват силите ми, а емоциите отдавна ги раздадох
ограбена съм. ограби ме. и сега като просяк моля хората с отворена шепа за капка любов и внимание. и умирам в прахта, защото от нея се раждам ... все по - сива с всеки изминал ден
сама съм. толкова, толкова сама ... защото се оградих с непробимата защита на собствените ми грешки. как всеки път, когато се разкриех някой изпращаше към мен стрела, напоена с лъжи
искам някой да ме отведе оттук. някъде, където няма да си спомням всички тези наранявания. където да излекуват раните ми и да ми напомнят колко хубаво беше просто да мечтая ... някъде, където да раздават захарен памук безплатно, а любовните песни да не те унижават до край. някъде, където някой просто да ми припомни каква съм, защото някога бях човек ...

събота, 8 ноември 2008 г.

a long time ago we used to be friends ...


заблуда или истина? кое ли повече боли?
кога наистина разбираме какво точно искаме?
и не сме ли способни поне веднъж да го оценим преди да си е отишло?
or maybe I'm just blind ... :]
протегната ръка. искрена усмивка. сладка рисунка. кратко стихотворение. малко шоколадче. Киндер. и всички онези неща, които колкото и да гледаш, успяваш само да усетиш ^^
приятелството ...
в трети [може би ;D ] клас ни накараха да напишем какво е за нас приятелството. мисля, че бях изпълнила цялото си съчинение с разни клишета. тогава едно момиче от класа се разплака ... имаше някакви проблеми и просто избухна, а най - добрата й приятелка отиде и я прегърна. колко са глупави тези учители ... карат ни да излеем върху хартия нещо, което може единствено да се почувства
и дали е преходно. кога свършва. къде е началото ... кога е безвъзвратно загубено?
може би просто трябва да се науча да губя ... и когато изгубя да знам страдайки какво съм спечелила
защо от всяко нещо можем да извлечем и положителни работи, нали? ^^
просто вярвайте ... they're not you :]