искам някой да ме махне оттук. да ме заведе някъде надалеч ... през девет планини в десета ... където съществуват чудеса
задушавам се тук. проблемите ми ме задушават. тези на другите - също. хората изпиват силите ми, а емоциите отдавна ги раздадох
ограбена съм. ограби ме. и сега като просяк моля хората с отворена шепа за капка любов и внимание. и умирам в прахта, защото от нея се раждам ... все по - сива с всеки изминал ден
сама съм. толкова, толкова сама ... защото се оградих с непробимата защита на собствените ми грешки. как всеки път, когато се разкриех някой изпращаше към мен стрела, напоена с лъжи
искам някой да ме отведе оттук. някъде, където няма да си спомням всички тези наранявания. където да излекуват раните ми и да ми напомнят колко хубаво беше просто да мечтая ... някъде, където да раздават захарен памук безплатно, а любовните песни да не те унижават до край. някъде, където някой просто да ми припомни каква съм, защото някога бях човек ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар