неделя, 25 април 2010 г.

yes girl.

имам си един цял скрин, пълен догоре с играчки. държа го в онази половина на мозъка, която хората казват, че е посветена на чувствата ни. ще ми се да кажа, че съм ги подредила грижовно, в хронологичен ред, че от страх да не ги разваля по някакъв начин, съм ги прибрала в цветни пликчета, всеки надписан четливо, но както във всяка част от мислите, душата и живота ми – там цари пълен хаос. опасен е този мой стар красиво гравиран с инициалите ми скрин. от време на време сам отваря тежкия си капак, под влияние на разбудени духове или просто, за да не ми даде да забравя съществуването им. оттам започват да се сипят хилядите ми съкровища – спомени, песни, картини, истории, хора, дни, аромати. всяко нещо запечатано по своему, което е било толкова важно за мен, че съм се опитала да го забутам някъде, откъдето не може да избяга.
капсулирала съм всеки един човек, настанявал се в живота ми, така, както винаги бих желала да го виждам - някои преобръщат палачинки по средата на разхвърляна кухня, а други се завръщат на някоя гара.
в този мой скрин всяко нещо е вечност, траеща един кратък миг. играчките ми тънат в безвремие и безпосочност.
понякога ... понякога затварям скрина, заключвам го, залоствам го, премествам го някъде по - надалеч, изгубвам го, забравям къде съм го оставила, забравям, че изобщо го има. понякога ... понякога крещя на скрина, наричам го как ли не и го проклинам. понякога ... понякога мразя скрина и го удрям, и го ритам, и хапя. понякога ... понякога оплаквам скрина и падам на колене, и съм безпомощна, и също така безсмислена. понякога ... понякога не знам какво да го правя и защо изобщо го държа при себе си.
след това бавно се помиряваме. оставям го на лъчите и на ветровете си. отварям го със сърцето си, със заклинанията си. защото той е най - личното ми. защото единственото, което всяко събитие и всеки човек ми оставят накрая ... е той.
много хора са приближавали скрина, оглеждали са го критично, подритвали са го с надежда да познаят по звуците какви ли тайни крие той. пробвали са нежно с ръце да отворят капака му, после са ми се ядосвали и са ме карали насила да го отварям, а накрая, разочаровани от отговора ми, са си тръгвали.

но днес съм готова да кажа да.

петък, 23 април 2010 г.

train spotting.





moi: нямаш ли чувството, че светът е наш ?

янч: да, точно.

moi: все едно владеем всички тези пътища.

сряда, 21 април 2010 г.

безумие

безумие

безумно е. все още те намирам.
сред книгите и сред тетрадките ми.
под летните ми рокли и във снимките.
и вечер във звездите над таваните.
безумие са тайните ми планове
и вярата, че мога да те сбъдна.
пак боря се със огнените змейове,
изгарях. над милиарди пъти.
безумни са, безумни часовете,
в които спирам, да се преобърна.
и пак съм вятър. тичам по баирите.
избягвам клетките на силната привързаност.
безумна съм. когато те забравя.
изгубвам сили да преборя времето.
дъхът ми се накъсва в многоточия.
сърцето ми е тътена на влакове.
безумен си. усмихваш ми се в тъмното.
побираш ме във джоба на палтото си.
рисуваш мъничка усмивка в локвите –
картографираш пътя ми за връщане.

безумни сме. безумни сме и двамата.

вторник, 20 април 2010 г.

да, да, да, ДА.

изведнъж ми стана безразлично, че не маструбирам.
изведнъж ми стана безразлично, че не се друсам.
изведнъж ми стана безразлично, че не съм Мик Джагър.
изведнъж ми стана безразлично, че не знам наизуст либретото на Бохеми.
изведнъж ми стана безразлично, че не си гриза ноктите.
изведнъж ми стана безразлично, че не съм спал с Ролан Барт.
изведнъж ми стана безразлично, че не свалям.
изведнъж ми стана безразлично, че вестниците не публикуват снимката ми.
изведнъж ми стана безразлично, че не ходя да се подстригвам.
изведнъж ми стана безразлично, че не ям.
изведнъж ми стана безразлично, че не пия.
изведнъж ми стана безразлично, че не излизам.
изведнъж ми стана безразлично, че не пиша.
изведнъж ми стана безразлично, че не умирам.
изведнъж Ан.


~ бегбеде

***

изведнъж ти.

четвъртък, 15 април 2010 г.

недей да търсиш вече моите кафеви очи.

отраснах с идеал.
беше някъде между небрежните целувки на мама и тати и сцената с Бен Афлек и Лив Тейлър от "Армагедон", когато той пропътува тялото й.

отраснах с идеал за сродните души.
за пингвините, които отказват да живеят, когато половинката им загине.
за раците, които си се хващат за щипките. и за Рос, който е ракът на Рейчъл.
за Тя и Той.
за Ние.
за вечната надежда, че тя, любовТА, е ей там, зад ъгъла.
за шунката и омлета.

но всъщност може би нещата изобщо не стоят така.
всъщност всеки един от тези идеали може да е напълно истински, но с една малка разлика в сценария.

може Тя да избере Той. а Той да избере Нея.
кой е казал, че идеалите винаги водят до щастлив край ?

сряда, 14 април 2010 г.

carpe diem.

щом ти се пише, грабни лист и химикалка. майната й на клавиатурата, този страстоубиец.
щом ти се говори с някого, обади му се. изведи го. говори му с очи, с ръце, със сърце.
щом ти се пие, вдигай тостове. за хората, които обичаш и те обичат. за момчетата. за карлсон, който живее на покрива.
щом ти се ядат палачинки, сложи тигана на котлона. експериментирай. дели. пръскай със сметана нечий нос.
щом ти се прегръща, обвий ръцете си около някого. покажи на шейла, плюшеното мече, което ти купиха, когато беше на шест, че можеш да си позволиш една вечер от "живота ти на голям" и да го посветиш на него. посвети останалите на някого.
щом ти се пее, пей. крещи. танцувай. по средата на улицата, по средата на разговора, по средата на животът ти, който сякаш е излязъл от контрол.
щом ти се пътува, хвани следващия влак. остави се на съдбата. наблюдавай капките дъжд - вали само отляво. позволи на някой странник да ти разкаже историята си.
щом ти се мълчи, слушай. не е нужно да споделяш с някого, за да му позволиш със съществуването си да огласи мълчанието, което се е загнездило в гърдите ти.
щом ти се тича, избягай. движи се до изнемога, до спазми на краката, до без дъх. а после позволи на някой да те прибере обратно.
щом ти се целува, действай. опознавай устни, извивки и вкусове. целувай с душата си. целувай мигли в мигли и носле в носле.
щом ти се смее, позволи си го. в неподходящ момент и на неподходящо място. шумно, звънко, скандално. ще удължи живота ти. а смехът е заразен.
щом ти се обича, обичай. подарявай се. раздавай. изтръпвай. като в книгите, песните и филмите. както само ти си можеш. истински, лудо, дълбоко.
щом ти се живее, живей. сега. утре. вдругиден. без планове, с грешки, с падения и летежи, с хора и с пухкави топчици. научих, че Поривите правят от съществуването смисъл. слушай сърцето си. следвай сърцето си. не забравяй сърцето си.

~~~

щом искаш да бъдеш с мен, бъди.
oh, scratch that.

неделя, 11 април 2010 г.

pain in the ass.

Яна каза "i dare u" и аз се отзовах. както винаги.

причините да си нямам приятел [ ;d ] :
1. поправям хората относно граматическите правила, лексикалните, пунктуационните ... и начина, по който изговарят думите.
2. в свободното си време убивам моменти. най - вече романтични.
3. обичам да дразня, за спорта.
4. косата ми е лилава. никой ли не ви е споменавал, че не трябва да се доверявате на момиче с лилава коса ?
5. имам си тайна колекция от всички възможни страхове във всички възможни разновидности ...
6. ... преувеличавам.
7. драматизирам.
8. изкарвам извън нерви.
9. повтарям разни думи и изрази, защото съм решила, че ме радват.
10. random думата ми е "текила".
11. пея. много. твърде много. много много. [а не мога.]
12. обичам нещата да стават така, както ги искам.
13. когато нещата не стават така, както искам, се цупя.
14. когато цупенето не помага, манипулирам.
15. манипулирам много добре.
16. винаги съм права.
17. косата ми никога не стои като хората.
18. имам гневни изблици.
19. Мимс не дели храна. и обич.
20. да. аз съм момичето, което пресича неправилно. което яде постоянно, особено сладки работи. което говори твърде бързо и не винаги осъзнавате какво се опитва да ви каже. което ще ви забърка в поне една каша и ще ви накара да повярвате в съдбата. което плаче от щастие и от вятър. което е глуповато и ви усмихва, докато все още сте му бесни.
21. i'm pain in the ass.

p.s.
22. противно на всякакъв вид логика ... съм луничава.

неделя, 4 април 2010 г.

hundred minus one day.



не е достатъчно да си с някого, за да спреш да се чувстваш самотен.
смисълът е другаде.

смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по - вкусен, когато има кой да ти се засмее на петънцето на върха на носа ти.
смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди, начупен на парченца от два чифта ръце.
смисълът е в това, че падащите звезди са два пъти по - красиви, когато има на кого да посветиш своето желание.
смисълът е в това, че книгите са два пъти по - интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати.
смисълът е в това, че филмите са два пъти по - омагьосващи, когато има кого да стреснеш с избухващото вълнение "о, това е един от любимите ми моменти !".
смисълът е в това, че музиката е два пъти по - докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните. и кой понякога да ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева.
смисълът е в това, че си два пъти по - смел, когато има кой да пъхне топка доверие в десния ти джоб.

смисълът е в това, че ... всичко е два пъти по - хубаво, когато е споделено.

пък аз все още търся.

четвъртък, 1 април 2010 г.

i can't remember our last kiss.

dr. Meredith Grey: i can't, i can't remember our last kiss. all i could think about was, "i'm going to die today and i can't remember our last kiss," which is pathetic. but the last time we were together and happy, i ... want to be able remember that, and i can't, Derek. i can't remember.

dr. Derek Shepherd: i'm glad u didn't die today.

*starts to leave but stops*

dr. Derek Shepherd: it was a thursday morning, u were wearing that ratty little "dartmouth" t - shirt u look so good in, the one with the hole in the back of the neck. u'd just washed ur hair and u smelled like some kind of ... flower. i was running late for surgery. u said u were going to see me later, and u leaned to me, u put ur hand on my chest and u kissed me. soft. it was quick. kind of like a habit. u know, like we'd do it everyday for the rest of our lives. and u went back to reading the newspaper and i went to work. that was the last time we kissed.

*Derek starts to leave*

dr. Meredith Grey: lavender. my hair smelled like lavender ... from my conditioner.

dr. Derek Shepherd: lavender. huh.

*smiles then leaves*


***


i can't remember our last kiss.