сряда, 21 април 2010 г.

безумие

безумие

безумно е. все още те намирам.
сред книгите и сред тетрадките ми.
под летните ми рокли и във снимките.
и вечер във звездите над таваните.
безумие са тайните ми планове
и вярата, че мога да те сбъдна.
пак боря се със огнените змейове,
изгарях. над милиарди пъти.
безумни са, безумни часовете,
в които спирам, да се преобърна.
и пак съм вятър. тичам по баирите.
избягвам клетките на силната привързаност.
безумна съм. когато те забравя.
изгубвам сили да преборя времето.
дъхът ми се накъсва в многоточия.
сърцето ми е тътена на влакове.
безумен си. усмихваш ми се в тъмното.
побираш ме във джоба на палтото си.
рисуваш мъничка усмивка в локвите –
картографираш пътя ми за връщане.

безумни сме. безумни сме и двамата.

3 коментара:

Rx-Ende каза...

Пък аз те обичам дори и в непувликуваните ми коментари! ^^

Beijaflor каза...

Красиво, живо, задъхано...

Усмихни му се и ти в една от локвите
и щом вълните там се уталожат,
ще видиш своето лице- щастливо,
и ще научиш, че без него можеш...повече

;)

духовна скитница каза...

отключ. емоции. (: