петък, 17 октомври 2008 г.

I'd give it all, I'd give for us, give anything but I won't give up


омръзна ми да ми казват как да живея. да ми забраняват да дишам. да ме притискат, когато политам и да си мислят, че знаят от какво имам нужда
нямам нужда от нищо, имам толкова много, че чак ме е страх, че твърде много ми подари Съдбата ... и, ХЕЙ, когато искам да се смея, се смея и няма да спра само защото сте сухари. и когато пея, пея за себе си, а не, очаквайки крясъците ви да млъкна. и когато чупя оковите, ги чупя завинаги, а вие викайте ако искате, няма да ви чуя. и няма "казах ли ти", аз не слушам какво ми говорите, когато искам истински нещо, защото АЗ съм си го избрала и АЗ ще си жъна посятото ... и ако ми се иска да ви се оплача, ще се оплача, но тогава ще имам нужда от прегръдка, не от самодоволен поглед
защото каквото и да говорите ... човек не се учи от грешките си и само се опитва да ги набие в главата на околните, знаейки колко боли. но, ХЕЙ, искам да опитам от всичко, защото нямам сто години на разположение, а само един едничък живот и искам да получа всяко щастие и да почувствам всяка болка, които мога да понеса ... go to hell

събота, 11 октомври 2008 г.

любовта е просто дума ...

... докато не дойде някой, който да й придаде смисъл (:
истината е, че не знам много за любовта, но още в началото научих, че всеки заслужава да обича и да бъде обичан
и всичко е много по - цветно ... иии хубаво. и мечешко. и желирано. и шоколадово. и зелено ... и имам всичко <3
we could be heroes ... forever and ever
always and forever <3
и всички онези далечни дестинации, които не мислех, че някой ден ще достигна. плюс пеперудките. и специалната усмивка. нежна целувка и задушаваща прегръдка
и страхът ... как повечето пъти, когато държиш всичко, си тръгваш без нищо
гледам твърде много филми, в които всички се обичат и започнах искрено да вярвам в тях ^^
ти си точно моят хероин ... <3