сряда, 20 октомври 2010 г.

i want to love u but i don’t know if i can.

чувствата са демони,
предрешени като сламки,
за които да се хванеш
на падане от кулата,
наречена "реалност".

чувствата са омразата,
която се събира на топка в корема ти
и те кара саркастично да отблъскваш
милите мъже на бара, готови да те черпят
бутилка "страст".

чувствата са страхът
да си роб на нещо,
което от неспособност да контролираш,
унищожаваш до последния атом,
а след това прекарваш през гръкляна си
острието на "безсмислието".

чувствата са краят
на всеки, изпитал ги,
защото те поемат в прегръдките си
без да те предупредят,
че единият никога не иска другия достатъчно,
че да му подари своето "завинаги".

живеем само когато чувствата се проявят
в точния момент,
на точното място
и преплетат змийските си езици с нечии други,
дошли навреме
и нацелили местоположението
на купона под надслов "влюбване".

чувствата ми са точно толкова грозни,
откакто ги изрисува с пастелите си,
сякаш са илюстрации в сатиричен вестник
и се нуждаят от мустаци и грим,
а ти ги преправяш,
смееш им се,
смачкваш на безформена топка
и накрая ...
... изхвърляш в боклука.

клошари, ваша съм.
но нещо все ме кара да си мисля,
че и вие не бихте
ме искали.