сряда, 14 януари 2009 г.

i need some fine wine and u, u need to be nicer.


две изречения и аз пак съм в прахта.

Young Allie: [lying in the middle of the street] What happens if a car comes?
Young Noah: We die.

Young Noah: So it's not gonna be easy. It's gonna be really hard. We're gonna have to work at this every day, but I want to do that because I want you. I want all of you, for ever, you and me, every day. Will you do something for me, please? Just picture your life for me? 30 years from now, 40 years from now? What's it look like? If it's with him, go. Go! I lost you once, I think I can do it again. If I thought that's what you really wanted. But don't you take the easy way out.

Young Noah: If you're a bird I'm a bird.

Duke: That's my sweetheart in there. Wherever she is, that's where my home is.

Allie: They fell in love, didn't they?
Duke: Yes, they did.

Young Noah: [to Martha] You know I want to give you everything you want. But I can't. It's broken.

Allie: Do you think our love can make miracles?
Duke: I do.

Duke: They didn't agree on much. In fact they rarely agreed on anything. They fought all the time and they challenged each other everyday...
Young Noah: [Allie and Noah are fighting] Don't push me!
[Allie pushes Noah anyway]
Duke: ...But in spite their differences, they had one important thing in common, they were crazy about each other.

Young Noah: [humming] Bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum,bum.
Young Allie: [laughing] You're a terrible singer.
Young Noah: I know.
Young Allie: [laying her head on his shoulder] But I like this song.
[they continue dancing in the street to I'll Be Seeing You]

Young Allie: Why didn't you write me? Why? It wasn't over for me, I waited for you for seven years. But now it's too late.
Young Noah: I wrote you 365 letters. I wrote you everyday for a year.
Young Allie: You wrote me?
Young Noah: Yes... it wasn't over, it still isn't over

не мисля, че имам какво повече да кажа.

понеделник, 12 януари 2009 г.

свободен с тоя рап да си измъчвам белия дроб.


клишета, клишета, клишета.
всяко чувство, което изпитам вече е било римувано, изпято и филмирано.
и повторенията ... едно и също казано по милиони начини и всеки уж уникален, а всъщност същият.
вече дори чувствата са комерсиални. вече дори с чувства се изкарват пари. вече дори чувствата са фалшиви и лъжовни.
не търся неискрени прегръдки. а тишината не предизвиква в никого смях. песните се пеят или нависоко или наум. чувствата или ги има, или ги няма. уморих се да разгадавам смисъла на думите в очите или усмивките и да търся уловката, капана. защото винаги има един.
а всичко може да е толкова просто. нямаше ли да е хубаво ако някой просто заяви "обичам те, деба." ... много по - ценно от римите, мелодиите и кадрите.
"как да обърна нещо зло в нещо по - добро?"

четвъртък, 8 януари 2009 г.

i'm afraid that no one will ever love me ... as much as my dog does. xD


честита 2009та година. :]
мога с чисто сърце да заявя, че първата седмица от тази година беше една от най - хубавите седмици в живота ми. дано цялата 2009та бъде такава. (:
замислих се за хората, емоциите и преградите. какво кара всъщност хората да поставят стена пред себе си? минали разочарования, несигурност, страх ... какво? какво ни кара да отблъскваме хората, които всъщност искаме? какво ни кара да отпъждаме от живота си тези, които всъщност искат да останат до нас? да ... people always leave, но не настъпи ли периода, в който вече сама ги карам да си тръгнат? дали за всичко, за което обвинявам кой ли не, всъщност не съм си виновна сама? наистина ли е толкова трудно човек да повярва, че всъщност може да бъде обичан? дали бягам постоянно и непрекъснато?
бомба със закъснител. за кой ли път се оказах бомба със закъснител?
отдавна разбрах, че е огромна грешка дълго време да задържаш емоциите в себе си. но ето ме пак ... след два месеца смях, плач, усмивки, страх, фалшиви емоции и много скрити истински ... аз избухнах. и съжалявам, че отново трябваше да бъдеш въвлечен във вихъра на проклетите ми чувства. съжалявам, че за колкото и силна да се смятам и колкото и винаги да вярвам, че мога да се справя с всичко сама ... не мога.
"обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич."
и колкото и егоистично да звуча през 90% от времето ... правя всичко това заради теб. :]