четвъртък, 8 януари 2009 г.

i'm afraid that no one will ever love me ... as much as my dog does. xD


честита 2009та година. :]
мога с чисто сърце да заявя, че първата седмица от тази година беше една от най - хубавите седмици в живота ми. дано цялата 2009та бъде такава. (:
замислих се за хората, емоциите и преградите. какво кара всъщност хората да поставят стена пред себе си? минали разочарования, несигурност, страх ... какво? какво ни кара да отблъскваме хората, които всъщност искаме? какво ни кара да отпъждаме от живота си тези, които всъщност искат да останат до нас? да ... people always leave, но не настъпи ли периода, в който вече сама ги карам да си тръгнат? дали за всичко, за което обвинявам кой ли не, всъщност не съм си виновна сама? наистина ли е толкова трудно човек да повярва, че всъщност може да бъде обичан? дали бягам постоянно и непрекъснато?
бомба със закъснител. за кой ли път се оказах бомба със закъснител?
отдавна разбрах, че е огромна грешка дълго време да задържаш емоциите в себе си. но ето ме пак ... след два месеца смях, плач, усмивки, страх, фалшиви емоции и много скрити истински ... аз избухнах. и съжалявам, че отново трябваше да бъдеш въвлечен във вихъра на проклетите ми чувства. съжалявам, че за колкото и силна да се смятам и колкото и винаги да вярвам, че мога да се справя с всичко сама ... не мога.
"обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич."
и колкото и егоистично да звуча през 90% от времето ... правя всичко това заради теб. :]

4 коментара:

Daphne каза...

обичам те, Мимс. *гуш*

Шизофреничка каза...

и аз те обичам, Ел. :] *задушаващо гуш*

vi каза...

наистина пишеш увлекателно

Шизофреничка каза...

о, благодаря ти ... радвам се, че ти харесва това, което пиша. ^^