понеделник, 12 януари 2009 г.

свободен с тоя рап да си измъчвам белия дроб.


клишета, клишета, клишета.
всяко чувство, което изпитам вече е било римувано, изпято и филмирано.
и повторенията ... едно и също казано по милиони начини и всеки уж уникален, а всъщност същият.
вече дори чувствата са комерсиални. вече дори с чувства се изкарват пари. вече дори чувствата са фалшиви и лъжовни.
не търся неискрени прегръдки. а тишината не предизвиква в никого смях. песните се пеят или нависоко или наум. чувствата или ги има, или ги няма. уморих се да разгадавам смисъла на думите в очите или усмивките и да търся уловката, капана. защото винаги има един.
а всичко може да е толкова просто. нямаше ли да е хубаво ако някой просто заяви "обичам те, деба." ... много по - ценно от римите, мелодиите и кадрите.
"как да обърна нещо зло в нещо по - добро?"

Няма коментари: