събота, 24 октомври 2009 г.

... от думи припомнени ...

отне ми 209 дни, ...
... една кутия от обувки, ...
... 64 писма.

вече нямам какво да ти кажа.

неделя, 18 октомври 2009 г.

i don't believe that anybody feels the way i do about u now.

идеална съм в ръцете му - тежа точно 21 грама, защото цялата съм душа.
чаках го толкова време, сънувах го, мечтаех го ...
винаги е бил в главата ми, дарявах го с всичко, което имах, молех го за всичко, което исках - един танц, една усмивка, един шепот. окрасявах го с мечтите си, спасявах го всекидневно, преоткривах го ежеминутно, изпращах го, молейки го да се върне и го връщах, опитвайки се да избягам, опитвах се да го променям, надявайки се да си остане същия и го обичах - трудно, болезнено, непостоянно, точно както можех ...
и после той дойде. и след цялото чакане, припознаване, липса - аз не знаех какво да направя. опитах с думи, но те отдавна кънтяха празно из наситения с лъжи въздух. опитах с усмивки, но те бяха увяхнали под напора на ноемврийските дъждове. опитах с действия, но ръцете ми неумело рисуваха неправилни овали по небето, които наричах пълнолуния.
какво можех да му дам ?
освен душата си.

петък, 16 октомври 2009 г.

raw truth.



мислиш си, че можеш да промениш всичко това, нали ?
животът, ежедневието, хората около теб, себе си ...
изпадаш в моменти на безумно отчаяние, но на следващата сутрин, на дневната светлина, всичко изглежда с една идея по - ярко и се чувстваш като господар на Съдбата си, нали ?
но, всъщност, нищо не можеш да направиш.
и просто трябва да го приемеш - има наистина малко неща, които са способни да преобърнат живота ти.
и това едва ли е едно от тях.

p.s. вече не мога да пиша. съжалявам, че ще трябва да станете свидетели на бавната смърт на блога ми.