неделя, 10 август 2014 г.

това не го очакваш

не съм това, което пъпли в главата ти
и се изпарява от пуснатия ти на гневна свобода
змийски език.
ти си криво счупено огледало,
в което вместо мен беззъба Медуза реше косите си
и беси птици на плитките си.
няма да ме накараш да повярвам,
че този свят гние и че съм неспособна
да обърна прилива.
честит Илинден ! по моя календар
днес вълните ще изхвърлят мъртвилото
на свободата ми на мекотело,
черупките, издрали до кръв себеобичането
и домашните сокове на кита насилник.
потапям се в чистото море,
а в мокрия пясък издълбавам
„счупеното огледало носи 7 години нещастна любов“

събота, 19 юли 2014 г.

модерно.

вече никой никого не кани на среща,
филми се прожектират единствено в спални
и никой не дава и едно летящо лайно за сюжета.
сложи лига на цветята си и вдишай природата
на умрялата си романтика.
целият проблем с порастването
лепне по дъното на недопитата ти чаша взаимност.
самотно е да си човек.
вече и буквичка не ми се подарява.
защото никой не дава и едно летящо лайно,
ако умираш.
и само не мога да спра да си задавам този натрапчив въпрос –
дали е по – добре перманентната туптяща тъпа глуха болка
или всеки ден да те разпъват на кръст
в замяна на една целувка.
кладата гори, любов,
горят и мостовете.

неделя, 15 юни 2014 г.

these are hard times for dreamers

липсва ми да не съм преживяла,
та да може да ми се живее сега.

времената все са трудни. времето все е малко.

петък, 11 април 2014 г.

нека ти е грозно.

още едно квадратче

и ето го краят.

петък вечер

е прелюбодеяние

с уличница.

докато всички там, навън,

в празния град,

с празните очи

изживяват фалшивия катарзис

на алкохолния делириум,

ти се потапяш в кулминацията

на своето самоубийство,

отричаш се

и припадаш,

а по тялото ти малки хлебарки

пъплят и нищо не намират,

щото си празен, пич.

кух си като мида,

в която вече не живее песента на морето.

свършен си, пич,

като глупакът, осмелил се

да застреля с поглед ириса на хищника.

нищо си, пич,

нищо повече от това, което си си мислил, че си

в ония моменти, в леглото,

малко преди да те спаси сънят,

когато си си поприказвал

със своето его

и то правичката ти е признало,

че завинаги ще си оная хлебарка,

дето пъпли по чуждите трупове

и се храни с чуждите бездни

и консумира живота

както тъпия поглед на зомби

пред скъпия 50 инчов телевизор

сплосъкекранединмилиардцвята3dреалност.

щото не можеш да си позволиш собствени мисли, пич,

по – скъпичко струват от тъпия ти телевизор.

и колкото и благо да те лъже

сутрешната съботна светлина –

завинаги ще си останеш петъчния загубеняк с голям задник.

петък, 4 април 2014 г.

crawling.

на моя степен вълк.

първо действие.
твоятвоятвоя. желанието да бъда притежавана. страх ме е. гола съм. твоя съм. страх ме е. без лъжи, никога, никога. страх ме е. да се покажа. но твоя съм. вземи ме. не ме взимай, страх ме е. задъхвам се. привличаш ме. ти си моето слънце. нека ти бъда спътница. ти ми даде светлината. тя заживя в мен, затанцува, запя. дърпаш ми опашките. изяждаш ми бонбоните. взимай ги. твоя съм. скришно ми е. хубаво ми е. пази ме. толкова съм твоя, че нямам въпроси. знам, че е истина. знам, че си истински. толкова истински, та чак ме боли. целият си изтъкан от прекрасност. караш ме да се опозная, да се обикна … опознавайки, обиквайки теб. ръцете ни едва се докосват, но все пак не се делят. никога. на пътя сме. не искам да свършва. не ме интересува дали някой ще ни качи в колата си. предпочитам никой да не ни качи в колата си. предпочитам да го извървя. предпочитам да ме болят краката от изнемога. само ми позволи да съм твоя. добре ? добре. добре е. всичко е добре. всичко, което казвам, е хубаво. всяка моя мимика и всеки мой жест – красиви са. всеки мой поглед – неустоим. очарование съм. … заради очите ти. това виждам там. виждам себе си. всичко, което кажеш, е хубаво. всяка твоя мимика и всеки жест – дъха ми спират. всеки твой поглед – покана. идвам. твоя съм. вземи ме. добре ? добре. няма те. сън ли беше ? но аз съм твоя. ти чий си ? не е честно така. чакам те. да съм твоя. паралелна вселена. очите ти … часове наред … очите ти … вселени напред … хвани ръката ми. води ме. твоя съм. не искам да спя. живея. мамка му, как живея. вселената набира скорост, едно посягане и сме там – към звездите ? бързам ли ? извинявай. ще почакам. твоя съм.
страх ме е. ще бъда ли твоя ? не ти вярвам. не те виждам. не се виждам. няма ме. няма ме и сега не мога да бъда твоя. всяка целувка ме плаши, може да е за сбогом.

второ действие.
твоя съм. понякога. в определени моменти. почти те достигам. понякога пак си слънцето ми. разпознавам те. още си там. играем си. непрестанно. как парят понякога игрите ни. в леглото. там е най – хубаво. под звездите. там е най – хубаво. на капака на онази кола. там е най – хубаво. с теб винаги е най - хубаво. твоя съм. можеш да ме вземеш. винаги когато искаш. можеш да ме оставиш. винаги когато искаш. пак съм твоя. взимаш. оставяш. взимаш. оставяш. твоя. всеки път.
студено ми е. тъмно е. няма те. страх ме е. не мога да преглътна липсата на слънцето в очите. не мога да се видя там. господи, колко са черни. докосваш ме. мен ли докосваш ? труп. целувам труп. обичам труп. но съм твоя. ще бъдеш моргата на всичките ми мечти и копнежи. твои са. твоя съм. изгасваш. моля те, не угасвай. не и сега. моля те. аз ли съм ? тази, която я чакаш. ти никого не чакаш. объркала съм се. научавам се. да бъда твоя без да бъда твоя. болеше. сега разбирам. сега приемам. не искам повече да ме взимаш. нека бъда там, нека знаеш, че съм твоя … но не посягай. ще ти отхапя ръката.

трето действие.
твоя съм. официално е. вечно е. всичко е. обичам теобичам те обичам те обичамтеобичатемобичаметобичамтеобичамтеобичамтеб!обичамбе ! мой си. постилам си косата ти наместо възглавница. спя в гръдния ти кош. правя си разходка по гърба ти. рисувам цялото си бъдеще около онази бемка. мой си. колко си мой. колко съм твоя. искам те целия. искам всяка мисъл, всяка запетайчица от съществуването ти. не искам да правя друго. не искам да пиша, не искам да чета, не искам да гледам филми. искам да те живея, искам да те наизустявам, искам да те запечатам в съзнанието си, от … до.
защо ? защо така правиш ? плаша се. малка съм. пак съм малка. очите ти ? студ. скърца. студ. студ. страх ме е. къде е ръката ти ? падам. хвани ме. не ме бутай. хвани ме, ти казах. кой си ти ? мразя те. махай се. не ме оставяй никога, твоя съм. не искам да те виждам никога повече. не искам да виждам никого другиго освен теб никога повече. не ме целувай. изпий ме. повече няма да ме докоснеш. изгради ме наново. страх ме е. страх ме е. омраза. проказа. в сърцето ми. но ? ти си щастието. няма щастие с теб. не съм за теб. остарей с мен. не вярвам в нас. сънувах апартамента ни, децата ни. ти си труп. ти си шибан труп. изпиваш ми жизнените сили. единствената причина си да съм още на крака. искам да те убия. искам да те обичам. между живота и смъртта съм. моля те, дръпни ме към слънцето. няма вече светлина в теб. губя очертанията на орбитата ти. губя те. никога не съм те имала. ти не можеш да бъдеш притежаван. забравила съм вратата отворена миналата вечер. избягал си. плача на прага. малка съм. жалка съм. няма ! НЯМА. слагам ти точка. тя става на многоточие. погубихме си душите. още имаме тела. подаряваме си ги. от време на време. после пак е точка. извива се опашка от точки. води към леглото ти. докосваш ме. мен ли докосваш ? няма ме „мен“. не съм твоя. нищо вече не е цяло. трябваше да си ти. вярвах, че си ти. нощта не свършва. зимата не свършва. не съм твоя. а нищо друго не мога да бъда. умирам. умирам. умирам. обади ми се. умирам. моля те. умирам. гласът ти. плача. ръцете ти. плача. прегръщаш ме. мен ли прегръщаш ? ти ли си ? ти ли си слънце ? обърках се. трупът е тук. шибаният труп. удрям те. гърдите ти са камък. покълнал е в сърцето ти. сърцето ти е проказа. искам го. липсва ми. липсваш ми. трябваше да си ти. ти си. липсваш ми. г а в р а . не си ти. няма как. "ти" не съществуваш. трупът е. мразя го. това е точка. наместо сбогом -> .

бъди щастливо, мое куче от ада.

вторник, 25 март 2014 г.

не искам да бъда робот !

не искам да бъда робот !

нежна светлина пробива защитата на щорите ми,
нима е пролет ? слънцето гали крака ми,
измъкнал се изпод одеалото.
главата ми - балонче с хелий,
изпреварва ми очите и за миг се извисява
над хиляди вселени - на изток от слънцето,
на запад от луната.
пук !
здравей, реалност,
научих се да те обичам,
а ти ще се научиш желания да изпълняваш.
не искам предначертани пътища,
искам неограничен брой посоки.
искам избори. и искам имане.
искам бъдене. и искам будене.

п р о б у ж д а м с е,
та чак наболяват ме очите.
от красотата на утрото.
от надеждата на утрето.
от трепета на сегашното,
от сега-то на трепването.
тръпки ме побиват от живот.
тръпки ме побиват от желания.
виждаш ли го онова дърво там ?
там е защото ни чака.
чака ни да ни заведе в облаците.
гоним се като две катерички по кората му
и за корона си слагаме цъфналите цветове.
спускам си люлка от него, от ръцете ти
и така се залюлавам, та свят ми се завива.
колко било хубаво да ти прилошава чак ... от хубаво.

не искам да бъда робот !
и няма.
защото в себе си знам къде се намира красотата,
дето започва чак на запад от луната
и няма край.
живеем в рай.

събота, 1 февруари 2014 г.

искам да напиша нещо, което да горчи като края ни.
но не мога.

краят ни е краят ми.