вторник, 25 март 2014 г.

не искам да бъда робот !

не искам да бъда робот !

нежна светлина пробива защитата на щорите ми,
нима е пролет ? слънцето гали крака ми,
измъкнал се изпод одеалото.
главата ми - балонче с хелий,
изпреварва ми очите и за миг се извисява
над хиляди вселени - на изток от слънцето,
на запад от луната.
пук !
здравей, реалност,
научих се да те обичам,
а ти ще се научиш желания да изпълняваш.
не искам предначертани пътища,
искам неограничен брой посоки.
искам избори. и искам имане.
искам бъдене. и искам будене.

п р о б у ж д а м с е,
та чак наболяват ме очите.
от красотата на утрото.
от надеждата на утрето.
от трепета на сегашното,
от сега-то на трепването.
тръпки ме побиват от живот.
тръпки ме побиват от желания.
виждаш ли го онова дърво там ?
там е защото ни чака.
чака ни да ни заведе в облаците.
гоним се като две катерички по кората му
и за корона си слагаме цъфналите цветове.
спускам си люлка от него, от ръцете ти
и така се залюлавам, та свят ми се завива.
колко било хубаво да ти прилошава чак ... от хубаво.

не искам да бъда робот !
и няма.
защото в себе си знам къде се намира красотата,
дето започва чак на запад от луната
и няма край.
живеем в рай.

Няма коментари: