сряда, 20 август 2008 г.

I say you look so fine, that I really wanna make you mine ^^


е, тъй като предполагам, че скоро няма да се вясвам тук ... поне в следващите десет дни ... ми се прииска да попиша ^^
пък и това е първият наистина хубав ден от една седмица. и аз съм наистина усмихната
и може би ми трябваше леката вчерашна криза, за да разбера, че ... да, вярвам. и вярвам, че всичко е наред
въпреки че нямаше никой, който да ми го припомни
и нямам търпение да отида на море. то така ме успокоява. и е толкова приятно просто да чуваш вълните. или да гледаш отблясъците му през нощта (:
и въпреки че ще ми липсвате до смърт, гъзове такива [знаете кои сте XD ], се надявам да е идеалният завършек на почти идеалното ми лято (:
не, всъщност ... на идеалното ми лято
you gave me a summer to remember

вторник, 19 август 2008 г.

fooling my selfish heart, going through the motions ...


колко е странно да откриеш, че има някои неща, за които няма с кого да говориш. някои много тъмни, дълбоко скрити ранени места, за които сам трябва да се погрижиш. а често е толкова ... толкова трудно да ги излекуваш, толкова често да ги усещаш как кървят и толкова празно, когато вече ги няма
не знам дали вече вярвам. не знам в какво вярвам. не знам защо вярвам. просто продължавам напред и иска ми се ... иска ми се когато някой ме попита дали съм добре да му кажа, че съм, но просто не мога ... и ми омръзна да лъжа, защото ме е страх да покажа колко съм слаба всъщност
а аз наистина съм
и може би всичко това е заради страховете ми. страха ми да допусна някого толкова близо до сърцето ми. затова и винаги гледам да изглеждам не до там оглупяло увлечена. но всъщност бях. и всъщност съм. и в стремежа си да бъда силна не усетих кога съм започнала да кървя
и наистина нямам желание да прекарвам половината нощ в плач, а останалата в сънища, изпълнени с духове. защото аз продължавам да гледам напред, но погледът ми към нещата определено изгуби своята магия
и, ето, признавам
наранена съм. и съм тъжна. и сърцето ми е напълно разбито. казвам го директно
без заобиколки
и без многоточия
без главни букви
и без недомлъвки

събота, 16 август 2008 г.

so much for my happy ending ...



и първите дни винаги съм толкова празна. завита само с една крехка обвивка. не допускаща никого просто защото се чувствам така все едно нямам какво да покажа
в края винаги излизат гадните истини, лошите страни, тежките думи. нелицеприятните неща. защото те не отиват на любовта, нали? ние непрестанно я пазим от всички тези скандали. но нека ви кажа нещо ...
повече от всичко имам нужда да открия човек, който харесва недостатъците ми. някой, който не се страхува да се впусне във филмите ми. някой, който да излекува собствените ми страхове. и който да се вслушва в думите ми. дори да са глупости. дори когато говоря просто за да създам някакъв звук
и дори когато чета табелките на магазините
не някой, който да си играе с косата ми, а после със сърцето ми
дори не гадже
може би просто приятел
без екстри
може би напоследък твърде много хора си тръгнаха
не те упреквам

I believe in love!

четвъртък, 14 август 2008 г.

I’ve always been a dreamer ...



Пепеляшка и Принца. Снежанка и Принца. Спящата красавица и Принца. някоя - си - там - принцеса и Принца
е, скъпи мои, принцове няма (= йей. благодаря на всички за подкрепата в начинанието да спра да вярвам в своите филми. бяхте блестящи. любими ми бяха моментите, в които директно ми казвахте, че такива няма ...
още специални благодарности на всички момчета, в които съм била влюбена. е, накарахте ме да разбера едно - в края всички сте еднакви. и в началото е така, просто не си личи толкова. винаги някой спира да слуша другия. и винаги всичко става на shit, просто защото така трябва да стане. нали? много хубаво не е на хубаво ... глупости, измислени от някой глупак, който не е могъл да си оцени щастието
е, аз мог ...
по офлюфите. само това липсваше. е, благодаря ти, Съдба! ти си от онези злобни лелички, седящи пред блоковете и снасящи всички клюки на света. изтъкана от някаква вродена омраза към хората! към мен!
бясна съм. разстроена съм. самотна съм. плачеща съм. страх ме е. боли ме. просто ... ме боли
много
и, по офлюфите ... намерете ми някой, който да знае какво е времето вътре в мен, защото умирам

сряда, 13 август 2008 г.

always and forever ...



people always leave, right?

решавам разни тестове. които би трябвало да ми подсказват разни неща - как да стана по - добър човек, как да се науча да се харесвам, как ... как ... как ... и все едно и също
преграда
поставяла съм хората зад преграда. не ги допускам до себе си. разни психо - глупости
е, нека ви издам една тайна - преградите само помагат
защото махнах моята ... нда, нямаше я близо три месеца. входът беше напълно свободен. не играех игрички, уморих се от тях и ти разруши всичко
всичко зад преградата
и това става за пореден път ... защото в края боли еднакво, нали?
и сега сменям табелката на "Ще се върна след 15 минути."
а дали ще са точно 15 или дали ще са точно минути ... е, ще се види
пак знаех какво ще се случи
и пак си позволих да мечтая
за да мога един ден да се събудя и да осъзная, че мечтата я няма

I was afraid of getting my heart broken again ...

запознайте се с моята прекрасна саркастична и язвителна страна! приятно пътуване из тъмните дебри на измъчената ми душа, но внимавайте с дупките по пътя, които се превръщат направо в кратери в областта на сърцето
един колан ще спаси живота ви
ако имате късмет и не ви помете сарказмът ми
enjoy

о, и надявам да си щастлив сега. не ме мисли мен ... нали така беше?