четвъртък, 3 ноември 2011 г.

nothing compares to a quiet evening alone

любовта повече никога няма да е такава, каквато е сега.
не казвам, че ще става по - лоша, не идеализирам тази като най - хубавата. не отричам присъствието на повторения в евентуалното бъдеще, но това, което го има сега, никога няма повече да го има по начина, по който съществува в точно този период - хем детски, хем съзрял, хем просмукан с наивност и чистота, хем до безобразие циничен и брутален с откритата си сексуалност.

любовта повече няма да се натиска трепетно на задните седалки на раздрънкан 76, докато с едно око проверява дали няма да се качи контрола на следващата спирка.
любовта повече няма да бяга от уроци / курсове / лекции и после да няма никаква идея какво аджеба да прави на контролното си по математика.
любовта повече няма да плаща фрапантните сметки на мобилните оператори, защото твърде дълго е спорила кой пръв да затвори.
любовта повече няма да лъже родителите си къде ще спи тази вечер, за да може след секса да се погушка, пък и защо да не направи на сутринта палачинки, като по американските филми.
любовта повече няма да я болят пръстите от писане на sms-и.
любовта повече няма да носи шалове и полота в стремежа си да прикрие смучките си.
любовта повече няма да прави собственоръчно подарък в продължение на дни само защото е навършила един / два / три и тъй нататък месеца.
любовта повече няма да пропуска краищата на филмите, защото близостта с този до нея й се струва твърде наелектиризираща.
любовта повече няма да се изразява във възползване от офертата на subway за два сандвича на цената на единия.
любовта повече няма да ходи всеки четвъртък на кино, защото точно тогава билетът струва само 4 лева.
любовта повече няма да прави този некадърен, несигурен, awkward, табу за родителите секс.
любовта повече няма да възприема mc donald's, dunkin donuts и останалите ресторанти за джънк и фест фууд като толкова романтични и подходящи за срещи.
любовта повече няма да намазва по две дръпки джойнт, предавайки си дима уста в уста.
любовта повече няма да къса през два дни, но да продължава да е все толкова любов.
любовта повече няма да подарява глухарчета, наместо рози.
любовта повече няма да приема подаряването на бонбон червен lindt като израз на романтика от класа.

the beach boys имат една песен "wouldn't it be nice" и пеят за хубавото време, в което вече ще можеш да си прекарваш колкото време искаш и по какъвто поискаш начин с любимия,
но на мен ми харесва боязливо да ти хващам ръката под масата, докато вечеряме с наште.

никога не е твърде рано да се раздадеш целия. (: