събота, 19 юли 2014 г.

модерно.

вече никой никого не кани на среща,
филми се прожектират единствено в спални
и никой не дава и едно летящо лайно за сюжета.
сложи лига на цветята си и вдишай природата
на умрялата си романтика.
целият проблем с порастването
лепне по дъното на недопитата ти чаша взаимност.
самотно е да си човек.
вече и буквичка не ми се подарява.
защото никой не дава и едно летящо лайно,
ако умираш.
и само не мога да спра да си задавам този натрапчив въпрос –
дали е по – добре перманентната туптяща тъпа глуха болка
или всеки ден да те разпъват на кръст
в замяна на една целувка.
кладата гори, любов,
горят и мостовете.