петък, 27 юни 2008 г.

... the one he can't live without



лошо ми е
окей, цял ден ми се повръща
и не беше нужно да загубя тигърчето,
за да ми се доповръща още повече
нито да чета хронологията си с Блуп,
за да ми се доповръща още още повече

[преди 100 години]Блуп <3 каза: Бягаш.
[преди 100 години]Блуп <3 каза: Постоянно и непрекъснато

кръгове, кръгове, кръгове
и защо да не бягам пак?
аз съм предубедена
и уязвима
и без настроение
и просто исках да си покажа,
че не съм такава
но съм, но съм
и ти го знаеш ... както и всички
и съм на приливи и отливи
един ден добра
и сдържам
и избухвам
и съм вулкан
и кротка долина
и се понасям като врабче,
което унищожава
всичко по пътя си

и ме боли,
боли,
боли ...

вторник, 24 юни 2008 г.

има някои неща, за които просто не стигат думите ...

колко по - лесно е да говориш за любовта преди да я срещнеш
когато си влюбен ... започваш да обясняваш пеперудките, мечтите, чатовете, разговорите ...
защото когато се влюбиш го правиш заради себе си. заради нуждата да имаш някого. да бъдеш нечий. и всичко все опира до "мен, мен, мен"
но когато обичаш ... е, оставаш безмълвен
защото не може да се опише онзи поглед, който все едно винаги вижда повече отколкото му показваш
нито точната температура на ръката му ...
нито какво значат думите от текста на вашата песен
защото когато обичаш ... обичаш заради другия, дишаш заради другия, живееш заради другия
но живееш ... а не просто съществуваш

остави ме бемълвна ('=

само за тебе аз копнея, за тебе се смея, заради теб животът има смисъл, за тебе живея ...

неделя, 22 юни 2008 г.

like an ocean needs the sand ...


винаги имам нужда от малко време
малко време, в което да проумея, че нещо го няма
малко време, в което да спра да вярвам, че не винаги нещата си отиват ...
че не всичко е преходно
но е, нали?
бих искала да пиша за един форум
един форум, който ме направи човек
един форум, който ме запозна с едни от най - скъпите ми същества
един форум, който ме изправяше
и който сега ме срива
и цели две години от живота ми,
които бяха затрити с един замах
цели три страници искрени чувства
може би това е участта на нещата, в които изливам чувства ... рано или късно да изгният
дали като блога ми в Хекса или като 12 - страничното ми обяснение в любов
защото не само хората постоянно ме оставят ...
а и местата ...
и спомените ...
и всичко
а наистина имам нужда да обичам

събота, 21 юни 2008 г.

whatever tomorrow brings, I'll be there ...

четох си мисленика от 7-ми клас
чудех се дали и сега има някой, който би написал за мен "... или просто най - ценното нещо в живота ми", както Мечо тогава
през целия си живот непрестанно се запознаваме с нови хора. някои обикваме, други намразваме, едни уважаваме, втори забравяме ...
докато един ден просто не осъзнаем, че за да си близък с даден човек, трябва да пренебрегнеш друг
тогава, още в първите минути от разговора ти с нов човек, ти решаваш дали би си струвало да ощетиш някого за сметка на него
и без да осъзнаваме, нараняваме ... защото понякога не забелязваме как някой с цяло гърло ни моли да останем
people always leave ...

петък, 20 юни 2008 г.

всеки път, когато замълча, всъщност казвам, че не мога без теб ...

... но не бива ти да знаеш това. и само мълча. от страх да не те нараня ... мълча.
а искам да крещя
ти сам каза, че трябва да помня всичко. но вече не искам.
преди спомените донякъде ми носеха утеха ... носеха ми част от теб
а сега са затвор ... и ме задушават
защото тях не мога да изтрия както sms-ите, не мога да изхвърля както рисунката, нито да се правя, че не виждам ... както ника ти в skype
и си толкова истински, че чак нереален
както никога досега
всеки път, когато замълча, всъщност си говоря с теб ...

всъщност винаги отварям чата си с теб, но просто чакам ... защото да ти пиша е по - трудно от това да не ти и е по - сложно от глупави уравнения по алгебра
изчисли ми колко усилия полагам само за да те унищожа
умножи ги по три
и ми ги върни под формата на плюшени мечета

във филмите стават много неща преди happy end-а?
беше извинение
за да мога
да продължа
надявайки се
някога
да
е
както
преди
,
но не е
...






сряда, 18 юни 2008 г.

so pick *me*, choose *me*, love *me* ...


имам шоколад, дъвчащи бонбони, кола и кабелна телевизия ... мога свободно да изпадна в депресия, но, по офлюфите, не искам
пак се оказах бомба със закъснител. пак трупах, и трупах, и трупах ... а сега вече дори нерви нямам да обясня на когото и да било какво ми е
защото не ме разбирате ...
защото няма кой да ми загасва лампата, когато си лягам
и кой да ме взима след училище
заравям се в чуждите животи и плача на реплики от филми, защото ми е по - лесно
и пак, и пак, и пак ...
и пак се въртя
и всичко се събира на една буца, заседнала в гърлото ми ...
~~~
Dr. Meredith Grey: Okay, here it is, your choice... it's simple, her or me, and I'm sure she is really great. But Derek, I love you, in a really, really big pretend to like your taste in music, let you eat the last piece of cheesecake, hold a radio over my head outside your window, unfortunate way that makes me hate you, love you. So pick me, choose me, love me.
~~~
толкова истинско ...
... и толкова далечно

вторник, 17 юни 2008 г.

I need your love to hold me up ...


покип, покип ... въртя си късметлийската гривна и си представям как учителите дружно отново се вдигат на стачка и ни прасват на всички шестици ... и няма изпит
покип, покип ... никога не си гледам в краката. затова се спъвам. затова падам. после набързо засрамено се изтупвам и повтарям "добре съм, добре съм", докато и папата не ми повярва
покип, покип ... помня когато 72 миришеше на тежък ароматизатор, а Мария Илиева извиваше вой от поредната реклама за насилие ... а това да я слушам всяка сутрин не си ли беше тормоз?
покип, покип ... ако се напия пак, ще пея. ще пея и то много. и по автобусите ще пея. и ще бъда весела. уиий
покип, покип ... френският е един изключително антилогичен език, осъждащ те на пълно отричане на всички окончания
покип, покип ... шоколад, минерална вода и ранно ставане
wish me luck ^^

понеделник, 16 юни 2008 г.

love me, love me ... say that you love me ^^


имам си полтъргайст, когото храня с цветни дискове, на които съм записала романтични комедии ... гледам ги докато сама не се убедя, че всичко е един голям "happy end"
после прочитам някоя приказка и плача, защото е от тези, в които принцесата умира, а принцът се самоубива от мъка
песните си мисля, ме спасяват ... там всеки обича, истински, лудо и дълбоко ... а струните на китара, всъщност са трепети на сърцето му
а реалността? о, не ме връщайте в нея ... аз все още плача, когато видя истински влюбени, защото те нямат границите на камерата, нито на писалката на автора ... нито пък на клавишите на даден инструмент
и са истински ... а истинското малко плаши, защото е по - скъпо от едно DVD
pas sans toi, pas sans toi ...
и искам да ви обясни, но се оплитам в думите, а запетаите отдавна са ми слабост. още откакто погубих многоточията
попитай ме какво е любов и аз ще ти кажа
всяка любов е приказка, авторът избира края й

неделя, 15 юни 2008 г.

ще те намеря пак, нуждая се неистово ...

и когато спомените просто те връхлитат ... ти нямаш сили да ги спреш
нямаш сили да прогониш духовете, нито да заглуших смеха им
или пък да се направиш, че не виждаш начина, по който това докосва душата ти
понякога искаме твърде много и не осъзнаваме какво имаме досега ... и колко е хубаво, когато любовта си е просто любов. когато ти си си просто ти. и когато ние сме просто ние.
когато няма преструвки, нито недоизказани мисли ... когато смехът е повече от сълзите ... и когато милите думи са цяло малко чудо
не обичам промените, плашат ме. трудно откривам след това хармония, а открия ли я ... животът пак ми сервира промяна. и съм щастлива ... и имам хубав живот
но как да убия онази част от мен, която доста тъжи по миналото?
напоследък сънувам кошмари. нямам моите цветни хубави сънища. непрестанно сънувам кошмари. където не ме обичат. и ме обичат, а не трябва ... и където аз не обичам.
безчувственост. по - добре да умирам от болки, отколкото да съм безчувствена
~~~
вече знам какво е самотата.
тишина, в която се чува часовник.
часовник, който отмерва времето.
времето, в което очаквам някой.
някой, който няма да дойде ...

петък, 13 юни 2008 г.

let's talk about spaceships, or anything except you and me ... okay?


никога не съм вярвала в лошия късмет на петък 13-ти, даже ми носи повече късмет от обикновено ... но не и днес
скъсах си късметлийската гривна ... вярно, че тя представлява шарени мънички мъниста на розов ластик .... но ... тя беше късметлийската ми гривна ... и като си я слагах и Марти ми пишеше ... Лили я взе и каза, че ще я оправи
не мога да повярвам, че това повлия толкова много на настроението ми, че освен, че се разплаках, ами и станах доста докачлива
но както казва Лили "Ти си като малките дечица, като са гладни стават раздразнителни."
ядох и ... всичко е почти наред ^^
просто ми е малко празно ... без малката ми късметлийска гривничка
разни хора ми разправят как завършват и как ги е страх ... от изпита след седми клас. как се разделят с класовете си ... и аз се опитвам да ги успокоя, но всъщност нямам голямо право, защото аз като се сетя колко плаках ...
и колко ми липсват и сега
и въпреки че старото ми училище прилича на детска градина с шарено - боядисаната му стена ... аз пак го обичам
много повече от този карцер, 35-то ...
емоциите - крадец на разума ...
завий ме и ми дай плюшено мече. напоследък ми липсват сладките сънища ...

сряда, 11 юни 2008 г.

най - много от всичко в този преходен живот копнея да те видя ...

странно е как в последните няколко дни открих толкова много неща за любовта, които преди не бях и подозирала.
като например, че ти се ще любимият ти да остане в Skype възможно най - дълго. може преди това да сте си мълчали 15 минути и да нямате нещо за казване, но в секундата, в която разбереш, че ще остане още малко ... *усмивка*
като например, че дори когато отида за 3 минути до толаетна, после веднага си проверявам телефона за sms ...
като например, че в секундата, в която го изпишат от болницата, си готова да помогнеш на всички мили баби да слязат от автобуса ...
като например, че никой не знае как става така, че само с един поглед момчето може да завладее сърцето на момичето ...
като например, че ... никой не ми е казал, че 1 миг без него е цяла вечност ... ^^

"Какво е Любовта? Срещнах на улицата един влюбен млад бедняк. Шапката му беше стара, палтото - износено, водата проникваше в обувките му, а звездите - в душата му."

вторник, 10 юни 2008 г.

ever thine, ever mine, ever ours ...


разбрах още една причина, поради която именно Люба Хаджиева е моята най - добра приятелка ... плаче на любовни сцени от филми. това автоматично ме кара да се чувствам по - добре, защото не съм единствената, хлипаща в киното, гледайки "Сексът и градът". ^^
осъзнах, че тя е пълно копие на Шарлот ... усмихната, щастлива и добричка.
а тя каза, че съм Кари ... и повлияна от късмета ми за Нова година ["Любов като по филмите."], осъзнах, че искам такава любов - като на Кари и Тузара. такава, че след 6 месеца ... 10 години ... всеки ден ... да мога да казвам, че съм влюбена. (:
Mr. Big: Should we get you a diamond?
Carrie Bradshaw: No, no... just get me a really big closet!

неделя, 8 юни 2008 г.

пак игра и ден студен ... губиш време, губиш мен.



губиш ме.
ако живеехме в моите филми, щеше да ме гониш по летището. гледали ли сте последния епизод на "Приятели"? когато Рос питаше телефонния секретар дали Рейчъл е слязла от самолета, а тя се появи на вратата и каза "Да, слязох от самолета." ... и аз щях да сляза ...
но няма кой да ме гони.

губиш ме.
ако беше песен, мелодията щеше да стане драматична, а после да се извиси и да завърши щастливо ... нежно изпълнение на китара.
но няма кой да го свири.

губиш ме.
ако беше приказка, някой щеше да пропъди злата вещица, да развали проклятието ... а ние да заживеем щастливи.
но няма кой да ми я разкаже.

губиш ме.
ако беше стихотворение, поетът красиво щеше да опише как вятърът ми донася извиненията ти, а аз пристигам с дъжда ...
но няма кой да го напише.

губиш ме, по офлюфите.
ако ти пукаше, щях да усетя.
но няма нищо такова ...

събота, 7 юни 2008 г.

and she will be loved ...

блогът ми се опита да се оттърве от мен, дрънкайки ми някакви глупости за Google профил, но аз ... успях. ^^ и както вече каза Блуп - днес е чудоносен ден, защото завръщането ми в блога си е истинско малко чудо.
като малка си имах едно поверие, че 15 минути преди полунощ на 14 май, когато ставам на 15 и 15 минути след полунощ ще ми се случат хубави неща ... всъщност като че ли не се случваше нищо, освен, че толкова много хора се втурнаха да ми честитят, за което съм им наистина благодарна. така стана и с Дуду, един от най - добрите ми приятели, с който поради това, че често се виждаме, бяхме позабравили да си чатим ... но от рождения ми ден, когато той ми честити, започнахме ...
ако не се беше случило това, той надали щеше да прати точно моя Skype на един свой съученик, който в последствие ми е гадже. (:
та аз съм отново на крилете на любовта, но не онази любов, която ме раздираше и която изпитвах към Миши ... а тази, която ми докарва цветя само защото е вторник и sms-и, когато гърми. защото мен наистина ме е страх от гръмотевици.
и студът вече не ме плаши, нито любовта, нито липсата на свобода ... нито самият страх.
предпочитам ако падна да е защото сама съм скочила ... а не защото някой ме е бутнал.