неделя, 15 юни 2008 г.

ще те намеря пак, нуждая се неистово ...

и когато спомените просто те връхлитат ... ти нямаш сили да ги спреш
нямаш сили да прогониш духовете, нито да заглуших смеха им
или пък да се направиш, че не виждаш начина, по който това докосва душата ти
понякога искаме твърде много и не осъзнаваме какво имаме досега ... и колко е хубаво, когато любовта си е просто любов. когато ти си си просто ти. и когато ние сме просто ние.
когато няма преструвки, нито недоизказани мисли ... когато смехът е повече от сълзите ... и когато милите думи са цяло малко чудо
не обичам промените, плашат ме. трудно откривам след това хармония, а открия ли я ... животът пак ми сервира промяна. и съм щастлива ... и имам хубав живот
но как да убия онази част от мен, която доста тъжи по миналото?
напоследък сънувам кошмари. нямам моите цветни хубави сънища. непрестанно сънувам кошмари. където не ме обичат. и ме обичат, а не трябва ... и където аз не обичам.
безчувственост. по - добре да умирам от болки, отколкото да съм безчувствена
~~~
вече знам какво е самотата.
тишина, в която се чува часовник.
часовник, който отмерва времето.
времето, в което очаквам някой.
някой, който няма да дойде ...

Няма коментари: