... но не бива ти да знаеш това. и само мълча. от страх да не те нараня ... мълча.а искам да крещя
ти сам каза, че трябва да помня всичко. но вече не искам.
преди спомените донякъде ми носеха утеха ... носеха ми част от теб
а сега са затвор ... и ме задушават
защото тях не мога да изтрия както sms-ите, не мога да изхвърля както рисунката, нито да се правя, че не виждам ... както ника ти в skype
и си толкова истински, че чак нереален
както никога досега
всеки път, когато замълча, всъщност си говоря с теб ...
всъщност винаги отварям чата си с теб, но просто чакам ... защото да ти пиша е по - трудно от това да не ти и е по - сложно от глупави уравнения по алгебра
изчисли ми колко усилия полагам само за да те унищожа
умножи ги по три
и ми ги върни под формата на плюшени мечета
във филмите стават много неща преди happy end-а?
беше извинение
за да мога
да продължа
надявайки се
някога
да
е
както
преди
,
но не е
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар