петък, 20 юни 2008 г.

всеки път, когато замълча, всъщност казвам, че не мога без теб ...

... но не бива ти да знаеш това. и само мълча. от страх да не те нараня ... мълча.
а искам да крещя
ти сам каза, че трябва да помня всичко. но вече не искам.
преди спомените донякъде ми носеха утеха ... носеха ми част от теб
а сега са затвор ... и ме задушават
защото тях не мога да изтрия както sms-ите, не мога да изхвърля както рисунката, нито да се правя, че не виждам ... както ника ти в skype
и си толкова истински, че чак нереален
както никога досега
всеки път, когато замълча, всъщност си говоря с теб ...

всъщност винаги отварям чата си с теб, но просто чакам ... защото да ти пиша е по - трудно от това да не ти и е по - сложно от глупави уравнения по алгебра
изчисли ми колко усилия полагам само за да те унищожа
умножи ги по три
и ми ги върни под формата на плюшени мечета

във филмите стават много неща преди happy end-а?
беше извинение
за да мога
да продължа
надявайки се
някога
да
е
както
преди
,
но не е
...






Няма коментари: