събота, 7 юни 2008 г.

and she will be loved ...

блогът ми се опита да се оттърве от мен, дрънкайки ми някакви глупости за Google профил, но аз ... успях. ^^ и както вече каза Блуп - днес е чудоносен ден, защото завръщането ми в блога си е истинско малко чудо.
като малка си имах едно поверие, че 15 минути преди полунощ на 14 май, когато ставам на 15 и 15 минути след полунощ ще ми се случат хубави неща ... всъщност като че ли не се случваше нищо, освен, че толкова много хора се втурнаха да ми честитят, за което съм им наистина благодарна. така стана и с Дуду, един от най - добрите ми приятели, с който поради това, че често се виждаме, бяхме позабравили да си чатим ... но от рождения ми ден, когато той ми честити, започнахме ...
ако не се беше случило това, той надали щеше да прати точно моя Skype на един свой съученик, който в последствие ми е гадже. (:
та аз съм отново на крилете на любовта, но не онази любов, която ме раздираше и която изпитвах към Миши ... а тази, която ми докарва цветя само защото е вторник и sms-и, когато гърми. защото мен наистина ме е страх от гръмотевици.
и студът вече не ме плаши, нито любовта, нито липсата на свобода ... нито самият страх.
предпочитам ако падна да е защото сама съм скочила ... а не защото някой ме е бутнал.

Няма коментари: