събота, 10 май 2008 г.

хайде с мене и ти полети, някъде надалеч, в моя свят от мечти ...


свободата.
[свободата, Санчо, е като салама, който ти така лекомислено режеш!]
свободна. Све ми написа 8 реда описание и завърши с "Главно свободна.".
в какво се изразява една свобода? и дали понякога тя не вреди?
дали точно защото съм толкова свободолюбива, не допускам никого прекалено близо до себе си, защото по някое време започва да ме задушава? и дали понякога не жертвам твърде много за тази свобода и не се отдавам на моята гордост ...
слабост ли е да можеш да прощаваш?
защото тогава аз съм слаб човек ... аз не мога да се сърдя, защото милите думи винаги са ме примамвали. (:
а и тук ще е подходящо да копирам едно стихотворение ...
~~~
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Даже най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
~~~
усмихни се, има хора, които никога не се разделят ... ^^

1 коментар:

Harris Hector каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.