петък, 9 май 2008 г.

има някои неща, за които просто не стигат думите

понякога просто сядам на пода на стаята си, облягам глава на леглото и си мисля ...
мисля си в какво си струва да вярвам и дали изобщо трябва да вярвам. и знаеш ли? вярвах в теб. о, не точно в теб, а в онези дребни неща - вярвам,че ще ми пише, вярвам, че ще дойде да се видим, вярвам, че ще ми отговори на sms-а. след време ... когато ти започна да не ми пишеш, когато започна да ми връзваш тенекии 20 минути преди срещата и когато sms - ът ми за имения ти ден [който, всъщност, нямаше?] си остана едно загубено съобщение без отговор, осъзнах, че ... че трябва да спра. да спра да ти вярвам, да спра да си вярвам и да спра да вярвам в нас. защото 'нас' отдавна ни няма.
знаеш ли защо ми харесваше да бъда влюбена в теб? заради начина, по който ме гледаше. а ти винаги ме гледаше така все едно съм най - хубавото момиче. а и тези очи ... обичам очите ти. обичах те заради онези дребни неща, които правят влюбените и заради това, че ми подари четиримесечен филм.
и сега те обичам ... така, както те обичах преди една година, така, както те обичах вчера, така, както ще те обичам и утре. но вече не вярвам. готова съм да пусна духът ти да блуждае в нечия друга душа, защото моята има нужда да е свободна.
обичах те и заради това, че ме правиш добра, но когато исках да си сложа маската на отракано момиче, се погледнах в огледалото и видях, че вече дори това не правиш.
във филмите се случват много неща преди happy end - а ... но нашият happy end мина, докато ние се опитвахме да си докажем, че се обичаме. нещо, което знаех още в началото.
моят живот тече ... с или без теб. просто вече секна и копнежът ми да постигна първото. (:

Няма коментари: