неделя, 8 юни 2008 г.

пак игра и ден студен ... губиш време, губиш мен.



губиш ме.
ако живеехме в моите филми, щеше да ме гониш по летището. гледали ли сте последния епизод на "Приятели"? когато Рос питаше телефонния секретар дали Рейчъл е слязла от самолета, а тя се появи на вратата и каза "Да, слязох от самолета." ... и аз щях да сляза ...
но няма кой да ме гони.

губиш ме.
ако беше песен, мелодията щеше да стане драматична, а после да се извиси и да завърши щастливо ... нежно изпълнение на китара.
но няма кой да го свири.

губиш ме.
ако беше приказка, някой щеше да пропъди злата вещица, да развали проклятието ... а ние да заживеем щастливи.
но няма кой да ми я разкаже.

губиш ме.
ако беше стихотворение, поетът красиво щеше да опише как вятърът ми донася извиненията ти, а аз пристигам с дъжда ...
но няма кой да го напише.

губиш ме, по офлюфите.
ако ти пукаше, щях да усетя.
но няма нищо такова ...

Няма коментари: