имам си полтъргайст, когото храня с цветни дискове, на които съм записала романтични комедии ... гледам ги докато сама не се убедя, че всичко е един голям "happy end"
после прочитам някоя приказка и плача, защото е от тези, в които принцесата умира, а принцът се самоубива от мъка
песните си мисля, ме спасяват ... там всеки обича, истински, лудо и дълбоко ... а струните на китара, всъщност са трепети на сърцето му
а реалността? о, не ме връщайте в нея ... аз все още плача, когато видя истински влюбени, защото те нямат границите на камерата, нито на писалката на автора ... нито пък на клавишите на даден инструмент
и са истински ... а истинското малко плаши, защото е по - скъпо от едно DVD
pas sans toi, pas sans toi ...
и искам да ви обясни, но се оплитам в думите, а запетаите отдавна са ми слабост. още откакто погубих многоточията
попитай ме какво е любов и аз ще ти кажа
всяка любов е приказка, авторът избира края й
Няма коментари:
Публикуване на коментар