имам шоколад, дъвчащи бонбони, кола и кабелна телевизия ... мога свободно да изпадна в депресия, но, по офлюфите, не искам
пак се оказах бомба със закъснител. пак трупах, и трупах, и трупах ... а сега вече дори нерви нямам да обясня на когото и да било какво ми е
защото не ме разбирате ...
защото няма кой да ми загасва лампата, когато си лягам
и кой да ме взима след училище
заравям се в чуждите животи и плача на реплики от филми, защото ми е по - лесно
и пак, и пак, и пак ...
и пак се въртя
и всичко се събира на една буца, заседнала в гърлото ми ...
~~~
Dr. Meredith Grey: Okay, here it is, your choice... it's simple, her or me, and I'm sure she is really great. But Derek, I love you, in a really, really big pretend to like your taste in music, let you eat the last piece of cheesecake, hold a radio over my head outside your window, unfortunate way that makes me hate you, love you. So pick me, choose me, love me.
~~~
толкова истинско ...
... и толкова далечно
Няма коментари:
Публикуване на коментар