петък, 11 април 2014 г.

нека ти е грозно.

още едно квадратче

и ето го краят.

петък вечер

е прелюбодеяние

с уличница.

докато всички там, навън,

в празния град,

с празните очи

изживяват фалшивия катарзис

на алкохолния делириум,

ти се потапяш в кулминацията

на своето самоубийство,

отричаш се

и припадаш,

а по тялото ти малки хлебарки

пъплят и нищо не намират,

щото си празен, пич.

кух си като мида,

в която вече не живее песента на морето.

свършен си, пич,

като глупакът, осмелил се

да застреля с поглед ириса на хищника.

нищо си, пич,

нищо повече от това, което си си мислил, че си

в ония моменти, в леглото,

малко преди да те спаси сънят,

когато си си поприказвал

със своето его

и то правичката ти е признало,

че завинаги ще си оная хлебарка,

дето пъпли по чуждите трупове

и се храни с чуждите бездни

и консумира живота

както тъпия поглед на зомби

пред скъпия 50 инчов телевизор

сплосъкекранединмилиардцвята3dреалност.

щото не можеш да си позволиш собствени мисли, пич,

по – скъпичко струват от тъпия ти телевизор.

и колкото и благо да те лъже

сутрешната съботна светлина –

завинаги ще си останеш петъчния загубеняк с голям задник.

Няма коментари: