още едно квадратче
и ето го краят.
петък вечер
е прелюбодеяние
с уличница.
докато всички там, навън,
в празния град,
с празните очи
изживяват фалшивия катарзис
на алкохолния делириум,
ти се потапяш в кулминацията
на своето самоубийство,
отричаш се
и припадаш,
а по тялото ти малки хлебарки
пъплят и нищо не намират,
щото си празен, пич.
кух си като мида,
в която вече не живее песента на морето.
свършен си, пич,
като глупакът, осмелил се
да застреля с поглед ириса на хищника.
нищо си, пич,
нищо повече от това, което си си мислил, че си
в ония моменти, в леглото,
малко преди да те спаси сънят,
когато си си поприказвал
със своето его
и то правичката ти е признало,
че завинаги ще си оная хлебарка,
дето пъпли по чуждите трупове
и се храни с чуждите бездни
и консумира живота
както тъпия поглед на зомби
пред скъпия 50 инчов телевизор
сплосъкекранединмилиардцвята3dреалност.
щото не можеш да си позволиш собствени мисли, пич,
по – скъпичко струват от тъпия ти телевизор.
и колкото и благо да те лъже
сутрешната съботна светлина –
завинаги ще си останеш петъчния загубеняк с голям задник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар