петък, 16 октомври 2009 г.
raw truth.
мислиш си, че можеш да промениш всичко това, нали ?
животът, ежедневието, хората около теб, себе си ...
изпадаш в моменти на безумно отчаяние, но на следващата сутрин, на дневната светлина, всичко изглежда с една идея по - ярко и се чувстваш като господар на Съдбата си, нали ?
но, всъщност, нищо не можеш да направиш.
и просто трябва да го приемеш - има наистина малко неща, които са способни да преобърнат живота ти.
и това едва ли е едно от тях.
p.s. вече не мога да пиша. съжалявам, че ще трябва да станете свидетели на бавната смърт на блога ми.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
14 коментара:
Не съжалявам, че не можеш да пишеш... и ти недей (: [защото си щастлива, нали! нали си щастлива?]
Винаги остават хора, които те обичат въпреки всичко и това е достатъчно. Достатъчно е да преобъръща света ти всеки ден! [ТИ преобърна моя]
I miss u <3
Първо: Това, което си написала е до болка вярно.
Второ: Щом смяташ, че не можеш да пишеш - недей. Просто не забравяй, че все още ще има някой, който ще поглежда блога ти, ще препрочита и ще се усмихва. Аз ще съм този някой. (: *гуш*
и аз се присъединявам към това определение "някой" ...така че май няма да умре скоро...или поне няма да е сам в последните секунди... :D спокс...
понякога човек иска да запази за себе си всичко и затова чувства, че не може да пише... блоговете са, за да поемат емоции, така че не се насилвай.. ако умре, все някога ще се възроди.. когато ти си готова да го възродиш. иначе аз винаги ще го следя. (:
{}
Като стана дума за закрити блогове, какво се случи с онази твоя приятелка? Жива е, надявам се.
жива, но избягва да пише. и все пак се надявам с мрънкането си да успея да я убедя да се върне.
кой знае ? някой ден ...
жива ли е?
аз не съм много сигурна.
За тези неща човек никога не може да е сигурен. :)
дап. така изглежда. но питайте онзи, който ме уби, той вероятно знае.
О, не! Не ми казвай, че е каквото си мисля! Създаваше впечатление на момиче с характер...
изглежда напоследък постоянно създавам погрешни впечатления (: всъщност точно затова спрях да пиша в блогове.
(:
Е, добре, щом имаш своите причини... За мен е ок, стига да не е някакво такова пораженческо решение.
Все пак се надявам някой път да решиш да напишеш нещо за театъра, есента или входното ниво по физика. :)
ах, и аз, и аз се надявам
наистина се надявам светът ми пак да започне да се върти
дано (:
Публикуване на коментар