истината е, че косата ми никога не седи като хората и очите ми редовно се насълзяват от вятъра. ръцете ми винаги са студени и дори не съм си и мечтала някога да бъда "кралица на бала". истината е, че когато съм тъжна, съм много, много мълчалива, а когато съм щастлива, лакирам ноктите си. не мога да плача пред хора, но пък редовно ми се иска да поплача на нечие рамо. истината е, че съм зависима от околните и нищо не мога да върша сама, затова дори когато случайно ми се наложи да почакам някой автобус, карам някой да ми говори по телефона. и препрочитам редовно най - натъжаващите ме моменти от "Пяната на дните".
истината е, че съм едно най - обикновено момиче.
години мечтаех да бъда уникална за някого. да преобръщам светове. да спасявам. да променям. да вдъхвам живот. да влудявам.
и един ден, ей така, го осъзнах ... аз бях едно най - обикновено момиче, което изглежда по един най - обикновен начин и се интересува от своите най - обикновени неща.
и въпреки цялата ми посредственост, има един уличен музикант, който винаги ми обръща специално внимание.
обитава онази улица, която веднъж имах щастието да извървя, държейки ръката ти. всеки път, когато минавам покрай него, за да стигна до парка, той започва да свири на своята китара "Бягство" и на минутата печели онази моя специална усмивка и всички монети, които открия в задния джоб на панталона си.
един ден се престраших да го попитам защо за мен подбира точно тази песен, а той отвърна, че му приличам на момиче, с което или трябва истински да се сбогуваш или с което завинаги да останеш.
а аз помислих, че може би, някой ден, с малко повече късмет, някой щеше да ме направи необикновена. все пак грозните патенца стават лебеди, гъсениците - пеперуди, а жабите - принцове ... нали ?
и защо пък поне веднъж най - обикновеното момиче не срещне едно най - обикновено момче и те не направят от цялата тази обикновена реалност една необикновена приказка ?
10 коментара:
Това най-обикновено момче е някъде там и аз знам, че го заслужаваш! (: *гуш*
защо все караш очите ми да се насълзяват? или можеби е от вятъра? защо всеки път малки мравчици пробягват по гърба ми, когато те чета... толкова съм доволна, че все още има хора като теб - с разтворена душа като крила на пеперуда :*
възвърна се вярата ми (или пък просто се утвърди), че не е задължително текстът да е банален и изкуствено сълзлив, когато се отнася за любов
харесва ми началото и фактът, че се сетих за един мой пост, кръстен също "no hero in her sky"
поздрав с песента, с филма "Closer" и .. така
усмивки :)
p.s. внимавай с думата "обикновено" :>
@** ...All that I am ... **, ах, толкова ме ласкаеш, че заслужаваш да ти купувам по шоколад всеки ден от една цяла вечност. мече.
@Do, реакциите се дължат на твоята душа, всъщност, която е още по - красива. ^^ :*
@Vesela, напоследък просто се е загнездила в съзнанието ми. боря се за някое чудо, може би, към тях пътят често изглежда най - обикновен. ^^
поздрав и с 9 crimes на същия изпълнител. надявам се, харесваш.
Обещала си ми нещо! (:
пп Някой да продава арпаджик? ;P
ах ти си всичко друго , но не и най обикновенно момиче (;
и дори не съм те виждала
но виждам душата ти
гушита (:
Дидо, какво съм ти обещала ? ^^
Петя, благодаря ти. ще е хубаво да си видим и очичките, хех. (: мечета.
А ти си толкова страхотна и уникална, че заслужаваш да мога да ти подарявам по безброй много *мечета* всеки ден. (:
Ти съвсем не си обикновенно момиче .. Всеки е уникален посвоему ..
това "уникален по своему" аз разбирам по - скоро като "различен", отколкото като "необикновен". мече. (:
Публикуване на коментар