четвъртък, 24 септември 2009 г.

i used to live alone before i knew u.

тъжно е.
тъжно е, че така и никой не ме поздрави с песен по радиото.
тъжно е, че правя страхотен масаж и с удоволствие бих изслушала как е минал денят ти, но хората с мен или говорят малко, или не говорят изобщо.
тъжно е, че напоследък мога да спя само без възглавница, тъй като така гонех кошмарите като малка.
тъжно ми е да пиша писма, които никога няма да изпратя.
тъжно е, че съм започнала да споря с телевизора, а всъщност така ми се говори с някого.
тъжно е, че думите ми се губят и ще се задуша в това мълчание ... затова ако отново ме изведеш, колкото да кажеш, че си се опитал да ме разведриш, моля те, разбери тишината помежду ни.
тъжно е, че отново само моето рамо изтръпна.
тъжно е.

хубаво е.
хубаво е, че те чух по телефона и наистина ти благодаря, че се върна.
хубаво е, че за момент всичко беше наред.
хубаво е, че си позволих отново да почувствам някого.
хубаво е, че все пак май мога да спасявам хората.
хубаво е да си грижовно мече с луничка на коремчето, която свети.
хубаво е.

...

да, понякога все още ми се иска да можех да споделям вселените си с някого.

5 коментара:

Plamena Markova каза...

тъжно е, че понякога си тъжна

но

е повече от хубаво, че можеш да пишеш толкова красиво!

гушкам те, сладур :)

Шизофреничка каза...

а това, което написа също беше хубаво. при това много. ^^ мече.

** ...All that I am ... ** каза...

Казвала ли съм ти, че пишеш красиво? (: *гуш*

Шизофреничка каза...

казвала ли съм ти, че много ме усмихваш ? (: мече.

Jane Doe каза...

гушкам теб ! (: