отраснах с идеал.
беше някъде между небрежните целувки на мама и тати и сцената с Бен Афлек и Лив Тейлър от "Армагедон", когато той пропътува тялото й.
отраснах с идеал за сродните души.
за пингвините, които отказват да живеят, когато половинката им загине.
за раците, които си се хващат за щипките. и за Рос, който е ракът на Рейчъл.
за Тя и Той.
за Ние.
за вечната надежда, че тя, любовТА, е ей там, зад ъгъла.
за шунката и омлета.
но всъщност може би нещата изобщо не стоят така.
всъщност всеки един от тези идеали може да е напълно истински, но с една малка разлика в сценария.
може Тя да избере Той. а Той да избере Нея.
кой е казал, че идеалите винаги водят до щастлив край ?
6 коментара:
Бен и Лив са любов.
иначе, да, може, случва се понякога да се изберат Те :)
true, true...
маслото си остава масло, независимо на чия филия е.
ние си знаем. (hug)
подправки. имам си подправки.
http://dodnes.blogspot.com/2010/04/blog-post.html
не споря.
просто този близък човек няма нужда от членуване и главни букви, за да бъде човекът на живота ти.
може би изобщо няма хора на живота ни.
има хора и хора.
и някои просто идеално пасват на формите на сърцата ни. (:
Публикуване на коментар