четвъртък, 15 април 2010 г.

недей да търсиш вече моите кафеви очи.

отраснах с идеал.
беше някъде между небрежните целувки на мама и тати и сцената с Бен Афлек и Лив Тейлър от "Армагедон", когато той пропътува тялото й.

отраснах с идеал за сродните души.
за пингвините, които отказват да живеят, когато половинката им загине.
за раците, които си се хващат за щипките. и за Рос, който е ракът на Рейчъл.
за Тя и Той.
за Ние.
за вечната надежда, че тя, любовТА, е ей там, зад ъгъла.
за шунката и омлета.

но всъщност може би нещата изобщо не стоят така.
всъщност всеки един от тези идеали може да е напълно истински, но с една малка разлика в сценария.

може Тя да избере Той. а Той да избере Нея.
кой е казал, че идеалите винаги водят до щастлив край ?

6 коментара:

Angie каза...

Бен и Лив са любов.
иначе, да, може, случва се понякога да се изберат Те :)

Жълт Зелен каза...

true, true...

feronia. каза...

маслото си остава масло, независимо на чия филия е.
ние си знаем. (hug)

духовна скитница каза...

подправки. имам си подправки.

Do каза...

http://dodnes.blogspot.com/2010/04/blog-post.html

духовна скитница каза...

не споря.
просто този близък човек няма нужда от членуване и главни букви, за да бъде човекът на живота ти.
може би изобщо няма хора на живота ни.
има хора и хора.
и някои просто идеално пасват на формите на сърцата ни. (: