планове, планове, планове.
непрестанно си правим планове. планове за утрешния ден, за weekend - а, за живота изобщо. мислено изграждаме цялото си бъдеще, разиграваме си сцени по собствен сценарий и се надяваме ...
постоянно планираме какво ще правим без дори за секунда да се замислим какво вършим в момента. живеем с мислите за това какво ни чака в едно въображаемо бъдеще, което може да бъде пометено с лека ръка, а не използваме дадените ни дни, за да гребем с пълни шепи това, което имаме в момента. а притежаваме много.
още от малки ни питат какви искаме да станем когато пораснем, но ... оставете децата на мира, по дяволите. оставете ги да спасяват света с костюмите си на Батман и Спайдърмен, оставете ги да правят своите малки революции когато отказват да спят на обяд. чакаме да станем възрастни, да получим повече власт, да сме по - важни, а аз просто искам да срещна Питър Пан и да не различавам букетчето маргаритки от това с червени рози. да обичам както мога да обичам, а не както е прието да се обича. да се радвам на подаръци истински и да разкъсвам опаковките им трескаво. да вярвам в Дядо Коледа и да бъда добродушно наивна.
светът на големите няма нищо общо с детските площадки - катерушките препъват, бутат те от люлките, а спуснеш ли се веднъж по пързалката, после трудно се изкачваш отново.
и когато веднъж спрем да вярваме в чудовища и призраци - с какви имена ще наричаме зверовете в себе си?
2 коментара:
Уникален начин на изразяване...Мога само да те поздравя за което..Продължавай в същия дух.. :0)
благодаря наистина. ^^
Публикуване на коментар