чувствам се все едно някой в последния момент е решил да промени из основи сценария и не се е сетил да ми каже да си науча репликите
ще ми се да изпратя всичко по дяволите. уморих се. уморих се да крия това, което чувствам просто защото няма нито смисъл, нито е правилно да го чувствам. уморих се да обичам, когато не ме обичат в замяна. уморих се да давам ужасно много на хора, които не ми отвръщат с почти нищо. уморих се да мисля, уморих се да чувствам, уморих се да вярвам, уморих се да обичам, уморих се да крия, уморих се да премълчавам, уморих се ...
старах се да издигна толкова хора от пепелта, а сега дори няма кой просто да ме поизтупа и да ми пъхне топка доверие в десния джоб ... защото се уморих да ми говорят с клишета и да трябва да надробявам чувствата си на прах, за да бъдат смлени от нечии мозък
странно колко много лъжи мога да изрека, а как никога не мога да кажа какво наистина чувствам
обичам те? oh, whatever, nevermind (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар