колко е хубаво, че е Коледа. кара ме да обичам студеното време, да се тъпча с коледни меденки и да пия горещ шоколад. кара ме да обичам принципно хората, да не ставам алчна, а напротив, да изразходвам всички спестявания за подаръци, да не мисля за себе си, а напротив, да правя всичко това за другите. кара ме да наблюдавам обикновени лампички с екстаз, да въздишам по снежинки и да попивам с поглед всяко движение на хората по ледените пързалки. :]
Коледа е празник за хората и чувствата им ... празник, който ни вдъхва смелост да обичаме, да позволяваме да бъдем обичани и да казваме истината.
и Нова година ... ех, започнаха хората вече да си правят равносметки, започнаха се новогодишните обещания, започнаха да се усещат носталгията и надеждата. ^^
какво беше за мен 2008?
януари ~ рожденият ден на най - добрата ми приятелка! ех, колко места обиколих в издирване на ръкавички с шапчица. също така се запознах с най - симпатичната продавачка на сувенири, в чийто магазин влязох главно защото умирах от студ. имах и една зимна измислена любовна приказка. беше хубаво. ^^ а и започнах да усещам 35то като нещо повече от "онова ужасно училище, където имах глупостта да се набутам.".
февруари ~ както всеки останал февруари, и този премина под знака на Св. Умир [a.k.a. Валентин]. наистина ли ... наистина ли е нужно цялото това позьорство на този ден? наистина ли ... наистина ли на хората им трябва определен ден, в който да е прието да изразяват любовта си? и трябва ли да бъде предадена тя по тези банални, лигави, отблъскващи вече начини? не е ли именно скрита в онези неща, които не се продават, които никой друг няма да разбере? .. и дали мразя 14 февруари просто защото всеки път го посрещам сама?
март ~ такъв динамичен месец ... всъщност не съм сигурна какво точно правех, дали правех нещо. училището и лудата ми класна изяждаха цялата ми енергия ... уроците по Френски оцветяваха съботите ми, а животът бе песен.
април ~ непрестанно се събуждах с усещане, че ЩЕ СЕ СЛУЧИ НЕЩО. нали знаете? онова притеснение, онази несигурност, предвещаващи буря ... и никога не сте сигурни дали бурята ще ви унищожи из основи или ще ви донесе така чакания дъжд.
май ~ май ... винаги ми носи такова щастие този месец. дали защото е моят [родена съм през май] или просто защото е толкова пролетен и слънчев - не знам. имах най - незабравимия рожден ден на света, празнувах го два дни като тежкар, но истината е, че ... май месец ми донесе нещо много по - хубаво - любов. едно прекрасно меченце, което оцветяваше живота ми пет месеца.
юни ~ фотосинтезирах, хранех се с любов. започнах едно лято, което винаги ще помня.
юли ~ месец в който се отчайвах и се изпълвах с надежда ... месец, в който се препъвах и винаги имаше кой да ме вдигне от прахта. винаги имаше един буболец, който да ми напомня, че въпреки всичко, въпреки всеки, въпреки самите нас - има любов. и аз му вярвах.
август ~ плачех непрестанно. за първи път разстояние успя да ме пречупи така. видях морето ... морето, за което въздишам по цяла година. ядох желирани бонбони и открих една от най - големите мании в живота ми - one tree hill.
септември ~ прощавах повече отколкото трябва, обичах повече отколкото е здравословно, раздавах повече отколкото имах, смях се повече отколкото плаках, плаках повече отколкото е нужно, научавах повече отколкото исках ... общо взето - чувствах на пълни обороти.
октомври ~ обичах. обичах. обичах. обичах истински, лудо и дълбоко. обичах до безсъние, до изнемога. обичах до полуда. обичах, давайки всичко. обичайки, оставяйки се уязвима. обичах те. обичам те. и по някакъв начин винаги ще бъдеш в сърцето ми. обичах като по филмите, като в песните, по - силно отколкото в приказките, по - истински отколкото в стихотворенията. обичах все повече и повече с всяка нова глътка въздух, която поемах. и не можех да поема такава, ако този, който обичах не беше до мен. броях секунди, минути, дни и седмици ... и обичах. така както ви пожелавам и вие някой ден да обичате.
ноември ~ никога не съм обичала ноември. той е един есенен месец. един дъждовен и тъжен есенен месец, през който всичко се обърква. есен, през която мечтите окапват и есен, през която сълзите валят с дни. едно запознанство преобърна живота ми.
декември ~ както всеки декември, и този е някак ... като за сбогуване. правя си изводи, откривам нова философия или просто се превръщам в познатата стара Мими. променям ... променям като за последно, за да мога да живея по нов, по - хубав, по - усъвършенстван, по - красив начин през новата година. и много Питър Пан. :]
дано винаги имате с кого да споделяте Коледа. и дано този човек да успява да казва "всичко ще бъде наред" така, че да му повярвате на мига.
а за 2009? щастие, приятели, семейство, усмивки, шоколад, зелено, захарен памук, море, Мечо Пух, мечти, песни, кламери, помагач - отварачки, любов, изненади ... и всичко наистина да бъде наред. ^^
защото то винаги е.
просто понякога няма кой да ни го каже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар