един месец до Коледа :]
и вече вали сняг ... толкова е красиво, уютно, чисто, бяло ... и, и, и магическо. цялата ми коса е покрита с бели стъкълца, а ръцете ми са морави и може да трябва да ми ги ампутират в скоро време, но няма да престана да ги заравям в снега. да целя табелите по улиците, които не харесвам със снежни топки и да правя криви, но все пак мои снежни човеци. всеки със своята история
Коледа е празник на любовта. празник на чувствата. празник на добротата. празник на истината. и всички тези неща толкова ми липсват напоследък, че чак усещам прорязваща болка, гледайки "Наистина любов"
страх ме е да направя толкова много неща ... винаги съм се чудела как мога да отделям толкова много време да говоря за някой човек и никога да не кажа всички тези неща на самия него. защо думите винаги са като вихрушка и никога не уцелват точния човек
и ме е страх, че ... че толкова много хора се отказаха от любовта. и спряха да вярват в нея. казват, че я няма, защото ги наранява. обливат я със сарказма си, защото не могат да си я обяснят ... но love actually is all around. и както беше казал някой умен човек "в такъв свят на самотници твърде егоистично е да си самотен сам". давайте любов повече отколкото взимате от нея, за да няма ощетени :]
и знам, че всички просто искаме да променим света, да го спасим, да станем герои на деня. но дори да си герой в очите на един - единствен човек ... смятам, че е повече от достатъчно
and she will be loved <3 все още вярвам в любовта
1 коментар:
А аз вярвам в теб! Не ми е нужно, да се чудя, дали наистина има любов, защото винаги мога да я видя в твое лице. Без но-та, без ама, без допълнителни условия. Животът ни отговаря на всички въпроси рано или късно, дори на незададените.
Прекъсвам монотонните си мисли от типа "Льов", защото ще започна да пиша глЮпости :)
Just гуш.
Публикуване на коментар