сряда, 26 май 2010 г.

i do not exist.

не мога да отворя и една книга, между чиито корици да не се криеш.
душата ми е болна, от отсъствието ти. измисля си те всекидневно. грижливо те прибира в предметите ми. подхвърля те из сцените, из нотите, из строфите, из мислите, из хората. спъвам се в парфюма ти, докато пресичам улицата и цял влак от безнадеждност ме пронизва право в гърдите.
душевно болна съм от завръщанията ти. счупих зъбите си в опити да прегриза оковите. счупих китките си, за се измъкна. счупих краката си от бягане. устата ми пресъхна от отричане. сърцето ми пресъхна от кървене. душата ми пресъхна от думи.
и няма 'той' и никога не е имало. защото съм твърде непостоянна, за да има той. защото съм твърде неподходяща за това. и ме кара да се чувствам ограничена и непрестанно грешаща. и не достатъчно добра. защото хора си имат функции. и моята е да бъда предястие. а след това следва нещо толкова хубаво, нещо толкова по - хубаво.

имам желание да изчезна. аз съм хаос.
краката ми треперят от решителност. да изтрия това място. да изгоря дневниците. да се скрия от хората. да си нямам нито телефон, нито банално име, нито постоянен адрес. да се мотая по гарите и да пиша за неща, които никога не съм изпитвала. да сънувам събития от минали животи. да не виждам познати лица и да не правя и от тях хаос.
и може би кошмарите не грешат. може би наистина всичко би било наред така.

аз съм призрак.

1 коментар:

Лилия каза...

Малко различно ама нейсе.