сряда, 30 април 2008 г.

Listen to your heart...



Вместо тебе

30.04.2008 г.


Заспивам, прегърнала възглавницата вместо тебе.
Сега тя попива моите сълзи.
Да се извинявам... Вече нямаш време.
Да ти се моля... Пак така боли.


Заспивам, прегърнала възглавницата вместо тебе.
Не знам сънувам ли или пък будна бдя.
Силуетът ти в сенките ме дебне...
Дали реалност е или само във съня?


Заспивам, прегърнала възглавницата вместо тебе.
Усещам как дъхът ти гали моя врат.
За секунда вярвам, че отново си до мене...
Спомените ме убиват. Моля се да спрат.

Заспивам, прегърнала възглавницата вместо тебе.
Не искам друг. Любовта си изживях.
Аз имах тебе. Със слънцето ли ти залезе?
Или, може би с луната аз изгрях...



ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА.


Все едно съм там, където бях преди шест месеца. Все едно не съм мръднала от времето, в което се скъсвах от рев на Listen to your heart. Все едно още треперя на Heaven.

Не е честно. Не може шест месеца да те няма и да се появиш просто така. Не можеш, не можеш... Не трябва... Не е честно. Не и ти. Не и сега.

Не е честно. Не е честно след това един приятел да ми прати всички песни, които свързвам с него. Без да знае... Не може. Вече не...

Не плача, не бягам, не чувствам, не обичам...

Вече не...

Него не...

Няма коментари: