Защо когато се разхождаш с усмивка по улицата, хората те приемат за душевно болен? Защо е странно да седиш в автобуса и да си пееш? Защо хората те гледат осъдително, когато избухнеш в смях в някое заведение?
Нима една усмивка не трябва да бъде споделяна? Аз, когато съм щастлива, бих искала да даря поне частичка от щастието си на някого. Бих искала да му покажа "Хеей, виж колко хубави неща могат да се случат на един човек.". Защо да не се усмихвам по улицата? Защото някой тесногръд песимист ще си каже, че не съм наред? Помня когато раздавах Free Hugs. Тъкмо излизахме по някаква малка пътечка от Борисовата с най - добрата ми приятелка, когато видях едно момиче с дълга рижава коса. Беше се загледало в земята, а в очите му се четешe ужасно много тъга. Докато минаваше покрай нас, аз застанах на пътя й и я гушнах, а тя се усмихна и ми каза "Благодаря.".
Защо да не слушам mp4-ката си в автобуса и не запея любимата ми песен? Ако го направя, или някой ще ми се скара, или ще ме помислят за пияна. А колко обичам да чуя как някоя шумна компания припява някоя от любимите ми песни. И каква усмивка докарва това на устните ми.
Помня как бях в селото на една приятелка и всяка вечер се събирахме момичешка компания на ъгъла на църквата. Бяхме весели и безгрижни... И се събирахме, за да си разказвам забавни истории и да споделяме много смях. Помня как една от вечерите едно момче дойде зад мен и тихо ми каза "Чувал съм, че хората, които се смеят, живеят по - дълго. Ти си безсмъртна.". Това докара още повече смях от моя страна... А не е ли по - хубаво вместо да се тъпчем със скъпа "здравословна" храна, да плащаме на фитнес - треньори и прочее, за да живеем по - дълго и по - хубаво... Не е ли по - добре просто да се смеем?
Няма коментари:
Публикуване на коментар