четвъртък, 24 април 2008 г.

Suddenly I see...



Мразя да съм добре.

От месец и половина аз съм просто добре. Никой не пита "Защо си добре?". Но не с гаден злобен тон, а просто така... Никой никога не те пита поради какви причини си добре. Защото "просто добре" не предполага нова, прекрасна любов, нито хиляди проблеми. Не предполага супер як купон или незабравим ден. Тогава си щастлив, лигав, тъжен, зле... А не просто добре. Затова и мразя да съм просто добре. Човек, виждайки тази думичка приема живота на отсрещния за нещо, което в момента е бая скучно. Или просто там не се случва нищо.
А аз от месец и половина съм просто добре...
Не бих искала някой да ме разбере погрешно - не, не предпочитам адски мъки и много проблеми пред един спокоен живот. Просто съм отвикнала... Отвикнала съм да правя себе си щастлива. През последната година и половина в стремежа си да правя някого другиго щастлив, забравих как да радвам себе си...
Утре е последният ден, а след това - ваканция. Липсват ми ваканциите. Дните, в които мога безцелно да се мотая, които мога да прекарам с най - добрата ми приятелка. Тя също ми липсва... Но не онова уморено същество, което понякога ме чака след училище, а моето злату, което е готово да стане рано сутринта, за да ми направи палачинки. Палачинки, които никога не вкусих...
Хайде с мене и ти полети... Някъде надалеч, в моя свят от мечти... Тарарарам.

Няма коментари: