знаете онези песни, които съдбовно се появяват, когато най - малко ги очаквате, нали?
докато бях на работа, решихме да пуснем радиото. тишината беше станала тегава и само гръмотевиците от време на време ни връщаха в реалността
не помня станцията. БГ радио, хоризонт или просто някое неизвестно ... не се и интересувах ... докато стаята не бе изпълнена с онзи тъй хубав глас ...
"Само теб обичам, само теб ... Мое мило момиче. И преди да те видя, и преди ... Пак теб обичах само теб."
може би хвърлих такъв смразяващ поглед на радиото, защото то прищрака и сигналът изчезна. и остави след себе си само тегаво мълчание ...
не е честно тези песни да се появяват просто така. от нищото. да идват и да си отиват. две изречения да се въртят в ума ти като стара грамофонна плоча - бавно, плавно и постоянно
валеше. валеше толкова дълго. реших да си тръгна по - рано ... имаше порой, но какво от това? не живеех толкова далече, че да хвана бронхо пневмония, но не и достатъчно близо за да съм приблизително суха
слизах по склона и се радвах на студените капки по пуснатата ми коса. и тогава ги видях ... те всъщност винаги са си били там, просто аз целенасочено стигах до цеха и след това със същата бързина се прибирах вкъщи ...
но сега, сега ги видях
същите сини цветя. може би не бяха същите. може би бяха само подобни. може би просто бяха толкова сини
не знам ...
но се огъваха под напъна на вятъра и малките им листенца се накланяха от едрите капки дъжд
започнах да тичам към къщи, едвам едвам изкачих баира, отключих трескаво, хвърлих ключовете на барплота и се проснах на дивана
"Понякога се случват съдбовности.
Съвпадение?.."
Няма коментари:
Публикуване на коментар