имало едно време ... едно сериозно момиче, което спореше със своята най - добра приятелка относно щастието
имало едно време ... едно сериозно момиче, което казало "истинско щастие не съществуващо" и изложило такива доводи, че само си повярвало
имало едно време ... един човек, който накарал това момиче да се осъзнае и да открие щастието ...
но ...
какво е щастието?
защо непрестанно ... когато го откриеш и намериш равновесие ... веднага трябва нещо да се промени? защо хармонията винаги трябва да бъде нарушавана от нещо?
много хубаво не е на хубаво
но защо? кой глупак така е решил?
и не проваляме ли прекалено често сами щастието си?
и кога можеш да осъзнаеш дали си постъпил правилно или не? защо, по офлюфите, някои решения, колкото и правилни да изглеждат, не винаги са това, което ни прави щастливи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар