вторник, 22 юли 2008 г.

I wish life was like the movies ...



напоследък всичко се разбива. хората около мен се разбиват. разбиват мечтите ми. разбиват се представите ми. разбиват философиите ми. разбиват сърцето ми. разбиват и разума ми.
разбиват всичко на малки парченца, пъхат ги в миксер и ги правят на прах. а праха разпръскват някъде при морето ...
кремират ме жива, а аз не мога да си помогна, защото помагайки си, събарям предмети. толкова съм непохватна ...
обра ме до шушка
напоследък никой не вярва във филмите ми. всъщност всеки мой познат по свой си начин ми показа, че такива няма. но те са моите филми. не ви карам да живеете в тях, нито да им вярвате ... вярвайте в мен. и не ме карайте да спирам, защото само това ми остана
да вярвам
да вярвам, че във филмите се случват много неща преди happy end-а
да вярвам, че всичко ще бъде наред
и всичко филмово в живота ми вече го няма. няма я и вярата. няма я Блуп. нито нейната Фиф. няма я лобвта ми към любовта
толкова съм свободна, че нямам идея защо така се получи
и защо дори когато слушаме сърцето си, трябва да сме наранени?
никой не ме гони по летището
и си нямам рак
нито рисунки на вълчета
нито sms-и за лека нощ

Няма коментари: