сряда, 23 юли 2008 г.

yeah, you bleed just to know you're alive ...



пак спах лошо
на всичкото отгоре сънят ми бе прекъснат и от виковете на малко момченце ... викаше майка си
гласът му просто прорязваше тишината и караше сърцето ми да бие силно
а то бие по познатия стар начин ... невлюбено. така както бе било цял месец и половина преди това
вече ми е трудно да говоря за чувствата си пред някого ... когото и да било. трудно ми е да ги давам на заем и да ми ги връщат нарязани като онези листа, от които правят малки човечета, хванати за ръце
спя малко, ям малко, говоря малко, усмихвам се малко, обичам малко ... всичко ми е твърде малко напоследък, твърде недостатъчно
надявам се да е период ... и че следва нещо по - добро
и пак ще намеря САМА щастието в това да съм САМА, и пак ще продължа САМА по пътя ми, който изведнъж стана еднопосочен ... и аз мога да продължа само напред

Anna: Well, two things really. One, you're still counting how long you've been apart in days - and probably hours and minutes - but the big-flashing-red-light way of telling you're not really over someone is when you're still reading their horoscope in the hope that they're going to get wiped out in some freak napalming incident.

трудно ми е да призная, че имам нужда от някого ... някой, който да се вслушва в думите ми. не да кима разбиращо и не да ми изпраща състрадателни хъг-чета. някой, който да знае какво е фър и да брои отблясъците по тавана си вечер
и да знае какво е ...

все пак заспах и тази вечер. и пак сънувах. сънувах неща, които не искам. и пак се мятах в леглото, надявайки се да ги прогоня. завивах се през глава и се надявах това да е като каменна стена за кошмарите

а момченцето?
момченцето намери майка си ...

Няма коментари: