добрите феи са самотници

някога някой беше казал, че в този свят на самотници твърде егоистично е да си самотен сам.
не е ли по - егоистично да си самотен с друг ?
никой не иска полета от въздишки. хората не търсят несигурност. метафорите не биват разбирани. а страховете не биват преборвани. ние сме различни с еднаквостта си и еднакви с различността си. и наистина, наистина е толкова тъжно, когато изгубиш поезията от своето уравнение.
някога някой беше казал, че хората непрестанно си отиват.
аз пък ги пазя в спомените си. защото е лесно да си тръгнеш, а колко трудно е да знаеш, че оставаш.
някога някой беше казал, че любовта никога не е достатъчна.
но когато живееш достатъчно време без нея, разбираш, че е. защото една сива минута се равнява на пропиляни 60 пъстроцветни секунди.
някога някой беше казал, че не си струва да имаш нещо само наполовина.
струва си да имаш дори само четвърт. заслепени от желанието да притежаваме всичко, не оценяваме как в един момент всъщност сме го притежавали. но не сме разбрали. а сега моментът го няма. "where enough is not the same it was before ..."
някога някой беше казал, че не може да ти липсва нещо, което никога не си притежавал.
но е възможно да го обичаш. възможно да го нямаш. съответно ... и възможно да ти липсва?
някога някой ми беше казал, че има глухарчета, в чиито пухчета все едно можеш да побереш всичките си желания.
и аз му повярвах.

не бях ли аз този някой?
бях.

единственото неегоистично нещо в този свят е да позволиш на някой да се настани в теб, така че никога повече да не си сам.
хората постоянно се завръщат.
любовта е повече от достатъчна, стига да й позволиш.
струва си и да нямаш нещо, ако знаеш, че по принцип го има.
липсва ми.
не ми трябват никакви златни рибки или феи, ако притежавам поне едно глухарче.

и някога някой ми беше казал, че ме обича.

не беше ли ти този някой?