на Стеф,
защото ти върна вярата ми в мечтите.
Притежавах някога свят,
изрисуван със цветни въздишки,
в приказки тайно живях
и носех рокля от слънчеви нишки.
В косите си вплитах цветя,
наблюдавах вечер звездите,
но винаги лягах сама,
в мекотата на поляните скрити.
Без покана, без никакъв знак
ти преоткри моя свят на мечтите,
и сякаш с моите очи припозна
в патето на белия лебед чертите.
В моето царство на вечни лета,
тънещо в тъжна забрава,
където някога живеех сама,
вече властваме двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар