четвъртък, 21 май 2009 г.

летище за бездомни птици

като леден вихър смразяваш душата ми,
отвявайки прахта от забравени улици.
тих дъждец нашепва словата ми –
нямо моля те пак да не тръгваш.

знам цената на всяко сбогуване
и никой край не е ново начало,
то е жестоко наивно залъгване
за сърцата от болка наказани.

знам цената на всяко очакване,
което никога няма да свърши,
до болка познавам тъжните влакове,
които често се късно завръщат.

когато отново в простора с разперени
криле от огън ти нов път поемеш,
на връщане пътеките ще бъдат намерени,
но сърцето ми дали ще откриеш ?

1 коментар:

Adrenaline каза...

Искам стихосбирка с автограф от теб! ^^