четвъртък, 7 май 2009 г.

Твоя

Тази роля е единствено за тебе,
с кръв от сърцето си сценария изписах,
душата ми е гола, за костюми нямах време,
виж какво зад преградата таи се.

Показах се, раздадох, примирих се,
уязвима да съм, но нека също твоя
и да вярвам, пак да вярвам остави ме,
това е моят избор и единствена опора.

Каквото си харесаш, прибери си го,
когато то не стига, пак тръгни си
и на раздяла кажи ми нещо истинско,
ти познаваш из основи струните ми.

И знам, че пак ще дойдеш, няма да е късно,
защото в себе си аз винаги те нося.
Понякога – в сърцето си разкъсано,
друг път – в усмивка истинска и само твоя.

1 коментар:

Анонимен каза...

Много мое... наше... най-вече истинско <3
Благодаря ти, че можеш да изразяваш чувствата си по толкова красив начин... и ми позволяваш да ги чувствам толкова силно в себе си.
Обичам те :*